Взех си отпуската. Цялата. Дните бавно се бяха събирали с
годините. Лете и зиме, болна и неразположена, често след
работно време, често в уикендите и големите църковни
празници. Забравила коя съм, нижех цифричките, подреждах
документите, поправях грешки, вдигах телефона. Не разбрах
кога се компютъризирах, кога започнах да пуша по половин
кутия цигари на ден вместо две и да пия по осем кафета вместо
едно, кога сложих очила и кога станах тъй чаровна, че вече
шефа ме забелязваше и мило ми казваше "грозното патенце",
канеше ме на вечеря всеки ден, знаеше, че ще му откажа и
изглежда за това не преставаше с шеговитата задявка. Онзи
ден го изненадах. Приех. Не повярва. Прекарахме даже ...