Грамофонни плочи
Имам необяснимата склонност да намирам грамофонни плочи в разни градинки.
Първия път, когато това ми се случи, беше когато за трети път (втория път ме нападнаха кучета) отидох в градинката, където за последен път пуших трева. Бях с една моя приятелка, болеше ме корема, защото преди това бях на изпит, който се проведе в аула без банки и през цялото време писах свита и прегърбена, а дънките ми стягаха, защото бях качила два килограма. След няколко дни плочата я водихме на Метрополис със Свен Вет, който не дойде, но нещо не й понесе мястото, сигурно защото беше "Мелодия". Водихме я и на купона преди това. След две бири разправях на един приятел, че съм искала да подаря целия свят на хората, които го заслужават, а той ме посъветва да им подаря половината луна, а другата да запазя за себе си. От партито нямам никакви спомени, освен когато танцувах със затворени очи и зверски ми се пушеше, а когато ги отворих, пред мен стоеше някакво момче, което държеше незапалена цигара и ме беше чакало да си отворя очите, за да ми я подаде. Преди да успея да му благодаря, той внезапно се поклони и изчезна в тълпата. Не знам дали това има нещо общо с плочата.
Втория път намерих четири плочи наведнъж върху една пейка. И за няма и една година успях да се забъркам с четирима мъже, еднакво различни и еднакво несериозни, вследствие на което аз самата станах безразлична и по-сериозна. Абе, като цяло се промених, те си останаха същите, само пейката я махнаха по някое време.
© Мария Василева All rights reserved.
Аз,че съм на 32(а след 4месеца)и на 33г.още ми се ходи на Метрополис,а голямата ми мечта е да отида на някой стрийт парад или love парадите в Берлин
А за тревата-и на интелигентните им се ще да опитат от всичко понякога
