Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена жертва, която не е трябвало да се замества с Зина.
Беше толкова дразнещо, че все изкарват Зина виновна, че Кам не можеше да повярва на очите си, колко двулични са хората. Лъжат и мажат само и само да си спасят кожите. Светли, Тъмни, все едни и същи са. Нещастници...
Легнал на неудобното си легло и втренчил поглед в тавана, мислеше как се стигна до това. Познаваше Мак от както се помни и винаги й бе вярвал. Навярно Зина си мислеше същото и в момента едвам сдържаше гнева си. Кам бе видял лоялността й към Мак и това, че тя ги предаде без да се замисли, съсипа Зина.
- Ей, - повика я той и се изправи като се доближи до килията й, - не си яла нищо.
Зина го изгледа злобно и ако нямаше решетки, сам ...