Phnemonic
25 results
Виновна бях, че се погубих.
Виновна съм, че те желах.
Вината аз изгубих,
излъгах ли, но как...
Виновна бях, че се ослепих. ...
Виновна съм, че те желах.
Вината аз изгубих,
излъгах ли, но как...
Виновна бях, че се ослепих. ...
972
1
- Какво се е случило с лицето ти, по дяволите?! - с почуда попита копието на Наташа.
Сериозно взе да й писва.
- Значи, първо знаеш коя съм, после изведнъж не знаеш, че съм от друг свят и в същия момент сестра ти влиза и ме пита к`во ми има на лицето? - Наташа говореше на Михаил, а той стоеше срещу н ...
Сериозно взе да й писва.
- Значи, първо знаеш коя съм, после изведнъж не знаеш, че съм от друг свят и в същия момент сестра ти влиза и ме пита к`во ми има на лицето? - Наташа говореше на Михаил, а той стоеше срещу н ...
881
Беше си същински кошмар. Или мозъкът ù си правеше шеги с нея или току-що видя брат си с около 18 години по-възрастен. Не можеше да е истина, беше тъпо съвпадение с имената и лека прилика. Това е! Точка.
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше ...
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше ...
876
2
Истинска утеха бе за Наташа да види Мъров. Беше сигурна, че ще умре там на пода в стаята за наблюдение. Вече пета минута не можеше да отхрачи кръвта от устата си. Усещаше ръцете си изтръпнали и мръсни. Здраво стискаше страните на мивката за да скрие треперенето им. Не смееше изобщо да се поглежда в ...
971
1
Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена ...
970
Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...
765
Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
846
Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...
811
Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
883
1
Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
906
Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...
840
Убеждавайки лейтенанта да ù даде време до утре след обяд, Наташа затвори телефона със странното чувство, че е забравила нещо. Не беше лесно да го убеди, да ù даде време. И с основателна причина. Ситуацията беше сериозна, а тя имаше чувството, че не се отнася сериозно. Обаче как щеше да обясни отсъст ...
1232
1
Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
834
1
Наташа бегло помнеше кога звънецът би и кога ченгетата бяха изчезнали, но неочаквано тя се изправи на крака, преди някой да я е сварил на земята.
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
862
Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
897
Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
833
3
Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
852
Срещата със Светлите настъпи. Всички тръпнеха от нетърпение, копнеещи да видят развръзката от цялата тази неуговорена среща. Тъмните желаеха отмъщение. Светлите желаеха война и най-вероятно щяха да я получат. Кам и Зина тъкмо излязоха навън, минавайки през огромни двойни порти.
Тези бяха най-големит ...
Тези бяха най-големит ...
860
- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
824
Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
956
1
Дълго време тичах със всички сили, сякаш зад мен не бяха останали куп въпроси. Сякаш можех да избягам.
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...
964
3
Кам седеше на перваза с лице към покоите на кралица Херенити. Тъмни сенки го закриваха и ако не беше проговорил дори нямаше да го забележа.
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...
1268
1
Тъмнината е зло, Светлината е зло...Тъмнината е зло, Светлината е зло...
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...
787
Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
1090
1
Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
1225
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
