11 мин reading
Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липса на контрол върху силите си, за това колко много има да учи и колко малко време ѝ остава за това. Мислеше си за спокойните уроци на Тобиан, как се шегуваха, работеха и не и се налагаше да мисли за нищо лошо по това време. Мислеше си за Ваклин, когото мярна на идване към беседката, и как очевидно раните му зарастваха. Радваше се за това. Дори Оханес премина през мислите ѝ. Момчето не беше лошо- мил и интелигентен младеж. Но въпреки това тя нямаше да се откаже.
Въздъхна. Допи си чая и викна Ана. Докато гледаше как момичето оправя масата се настрои за следващия урок по магия. Бяха минали две седмици в непрестанни упражнения и тя сякаш не даваше подобрение. Не бе спряла дори да избухва. Не знае ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up