Feb 18, 2011, 4:26 PM

Грип ли е, да го опишеш!

  Prose » Humorous
1.1K 0 2
1 min reading

Какви времена настанаха - грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита - искаш ли-не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист-империалист-експлоататор!
Хваща те и ти изстисква силиците докрай, даже и живота ти взима накрая. А пък за парите да не говорим - пари за лекари, за витамини, за един антибиотик, за втори, за трети... Докато едно време не беше така. Тогава и грипът беше човек, беше другар-комунист. Идваше, но някак другарски, с грижа и мисъл за работническо-селската класа. Предупреждаваше отдалече, че ще те разболява. Правеше го чак с някаква неохота, сякаш се извинява: "Прощавай, другарю, ама план за петилетката гоня и трябва да те разболея най-много за ден-два!" Е, как да не се разболееш с кеф така, а!? И всичко минаваше с едно, най-много две хапчета аналгин хинин. Но такава беше повелята на Партията: "Да изпълним петилетката за три години!" А грипа, вместо за три дни - за един! И грипът беше човек, комунист - спазваше повелите на Партията - вместо за три дни, за един...
А сега, какви времена настанаха - грипни! Грипът - и той капиталист, феодал, народен враг, империалист, шенгенец, взима ти здравенцето... Парите, та и живота! Точно като един същий разбойник, застава срещу лицето ти, и казва: "Парите или живота!?"...
... Отговарям: "Животът, парите ми трябват!" За погребение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет! Много интересно си го описал и честно да си кажа,докато четях се усмихвах.Браво!
  • Грипът е голяма напаст, а парите наистина ни трябват - 'за погребение'. Усмихнах се.

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...