“Не трябва да го правя! Не, спри се! Не мога…”
Вътрешните гласове се бореха един с друг. Грешно беше и тя го знаеше. Не разбираше какво става с нея. Сякаш нямаше контрол над себе си. Мразеше се заради тези мисли, тези желания…
Цяла година я иска тая любов, чака я, бори се за нея, а сега какво правеше. “За Бога, познаваш го от 2 часа, това е лудост!” Гласовете в нея крещяха, но желанието беше непоносимо. Тези очи я изгаряха, тъмни като нощта. Не бе и помисляла, че може да ù се случи някога. Тя обичаше приятеля си, може би не всичко беше наред, но той имаше проблеми, тя разбираше. А тази грешна вечер… Откъде се появи, кой е той? Не можеше да си обясни, но знаеше, че трябва да бяга, да не говори с него. И все пак…
Нещо просто не ù позволяваше да отмине. Тези очи я преследваха. Повтаряше си наум, че не трябва да продължава с това, но нямаше сили да се спре. Все пак, какво толкова, просто разговор. Но се заблуждаваше, сама знаеше, че иска много повече от това. А знаеше само името му. Толков ...