Слънцето напук на отминалата зима се отдаваше с все сили с надеждата да разтопи и последната частица лед, да осигури светлина и топлина на едва разпукало почвата зюмбюлче, приканващо всички към настъпващата пролет.
Всяка една частица от природата бе в удовлетворение, всяка една малка зелена тревица, всяко една създание, след дългогодишно чакане, сякаш като една пеперуда разкъсваше своята буба, за да изпита един единствен ден, ден, в който да се отблагодари на природата за своето съществуване.
Само едно сърце бе лишено от това велико чувство, само един човек не можеше да повярва в това, не бе изпитал досега това, докато майката природа не изигра своята шега на този старец на шестдесет години. Той бе сам. За него се говореше в селото, че е имал един син и той е заминал преди много години, а за съпругата му никой нищичко не знаеше. Този човек не обичаше на никого да помогне. Единственото, което правеше беше да се разкарва из двора и да пази никой да не пипа зюмбюлчетата му, сякаш не приро ...