27.
До тази нощ, Лили реално не осъзнаваше физическата страна на Чарлс.
Той беше привлекателен мъж, без съмнение. Още в първия момент, в който го видя, момчешкото му, нежно излъчване ѝ направи силно впечатление. Въпреки бръчките, които прорязваха челото му, сините му очи излъчваха детска невинност, а устните му – младежка свежест и игривост. Хареса ѝ атлетичното му, поддържано тяло; лекотата, с която управляваше количката си я накара да си представи лекоатлетите инвалиди, които печелят световни медали. Усмивката му бе заразяваща. Гласът – разтапящ. И все пак, от мига, в който той ѝ разкри истинската ѝ същност; от мига, в който влезе в света ѝ от светлина и тя разбра, че точно тази светлина е причина хората да пазят дистанция от нея и никога да не я приемат за приятел, вече не виждаше външността му. Виждаше само убежището, което бе успял да изгради за нея.
Дни наред, докато ставаше свидетел на прохождането му, ходеше при него както загубено дете се връща в родния си дом – единственото м ...