34.
Грамадното тяло, покрито със синя козина, което пристъпи през прага, бе поредното смазващо парче от пъзела на заобикалящата го реалност. Толкова ярък, толкова наситен изглеждаше образът на Ханк пред него – струваше му се, че колкото повече го гледа, толкова повече избледнява той самият.
- Правилно ме упъти новият ми мобилен навигатор, значи! – Ханк размаха дясната си лапа, на която блестеше метална каишка със светещ циферблат отгоре. – Тук живееш!
- Ханк! – Чарлс се засмя и протегна ръце. Грамадната фигура се наведе над него и го прегърна предпазливо. Във формата си на Звяр, Ханк се държеше точно както в поговорката „слон в стъкларски магазин“. Движеше се и докосваше всичко около него изключително внимателно. Чарлс беше забравил за тази негова затрогваща грижа да не повреди нещо или да не нарани някого без да иска. По дяволите, беше…беше дори забравил за всичките двайсет години, прекарани рамо до рамо с този човек – годините, в които Ханк му бе личен лекар, психиатър, психолог, съд ...