Хармонична стихия
Вечност. Копнеж. Време. Тези три думи най-точно описват всяка една наша среща, която повтарям толкова пъти в главата си, че вече ще загубя всичката вечност, която се таи скрита тайничко в прегръдките. И тези прегръдки – те казват всичко. Нито погледите, нито думите, нито докосванията са способни да разкрият всичко това, което една прегръдка успява. Простичка, но силна и продължителна, тя ме стопля. Събужда желанието и страстта в мен, като тих пролетен дъжд ме отвлича и разговаря с онази част от мен, която преди време казваше “Предавам се!”. И на пръв поглед нищо и никаква прегръдка. Никой друг не би я забелязал. Но не, само аз зная как изведнъж става толкова значима. Усещам как дишам на пресекулки, когато бавно и незавелязано се приближаваш до мен. Пълната неподвижност отвлича времето и така бих останала до края.
Но къде е края? Как да стигнем до него? Ще ни спаси ли той? И въобще има ли смисъл от него? Края на тази хармонична стихия е копнежа, който изгрява и чака да ...