Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолици“, поздравих го аз в качеството си на лидер на групата. „Заповядайте, налейте си кафенце и седнете където ви е удобно. Не е необходимо да се представяте, не е необходимо да говорите и тъй, като срещата е от отворен тип, не е необходимо даже и да сте хазартохолик.“
Къдравият кимна и се настани на един от по-задните столове. Типично за новак. Лари – кафеджията му предложи и наля чашка кафенце с бисквитка, които новият прие с благодарност.
Лари е в нашата група от повече от трийсет години. През всичките тези години Лари се грижи винаги да има топло кафе и пресни бисквитки. Лари страда от хазартохолизъм, алкохолизъм и наркомания. Минал е през десетки лечения, един инфаркт, два инсулта и в момента е с имплантиран дефибрилатор в сърцето, който от време на време, когато умореното сърце на Лари спре, започва да писука, и с токов удар го пуска отново.
Преди две години Лари трябваше да влезе в болница за операция от херния. „Няма да мога да ви правя кафе за известно време“ каза той със сълзи на очи. И ние докато Лари беше в болница всички правехме кафето поред и ходихме да го видим всеки ден докато не дойде отново.
След инсултите на Лари хич не му се разбира какво говори, и ние се шегуваме с новаците, че ще се оправят от пристрастрастяванията си, когато започнат да разбират какво казва Лари.
В Групата имаме около 10 постопяни члена и още двайсетина сателитни, които все още не са разбрали, че от пристрастяването няма отърване. Те идват, слушат историите ни, понякога споделят своите, опитват се да работят по една или друга програма, и често изчезват, когато започнат отново да залагат, пият или да се бодат с хероин. После ако оцелеят след поредният запой, понякога идват отново, казват, че това е било за последно, кълнат се в майките си, децата си, животите си, господа си, само за да положат всчко свято и мило на жертвеника на тяхната зависимост отново и отново.
А когато престанат да се кълнат...
Е стига за това. Аз исках да ви разкажа за къдравият. Чул съм какви ли не истории, но историята, която ни разказа този нещастник така ме потресе, че ако не я разкажа на някой, ако не я напиша, ще свърша зомбиран на хиподрума залагайки на коне. Вие сте последната ми надежда.
След около две седмици редовни посещения на групата къдравият беше готов да ни разкаже за себе си. Той започна по обичайният начин.
„Аз съм Джо и аз съм хазартохолик“ После замлъкна. Някой реши да му помогне и каза. „Добре дошъл Джо!“
Къдравият го погледна, и в погледа му изведнъж се появи злоба.
„Аз не съм Джо, и не съм Джордж. Аз съм Георги, но вие не можете да го произнесете даже. Та за вас ще съм Джо.
Както и да е. Аз седях тук и ви слушах. Вие разказвахте за пристрастяванията си. За страста си към алкохола, наркотиците, конете, картите, заровете, и какво ли още не. Мислех да си тръгна отначало, но не знам защо ми се появи желание да ви разкажа за себе си.
Аз съм жертва на най-страшният хазарт. Пред моят палач, вашите харпии изглеждат, като възпитанички на училища за благородни девици.
„Интересно“ казах аз. „Разкажи ни колко пъти на седмица залагаше на този си хазарт.“
„Веднъж“ отговори кратко къдравият.
„Веднъж на седмица?“ попитах, и той поклати отрицателно глава. „Веднъж на месеца?“
„Веднъж в живота“ каза той, и в погледа му имаше толкова болка, че никой не посмя да се засмее.
„Вие сте залагали всеки ден, и гонейки удоволствието от късмета, сте пропилявали живота си. Аз заложих само веднъж в живота си без да осъзнавам какво залагам.
Но нека почна от начало, както го правите вие.
В моето семейство няма никакави алкохолици, наркомани или картоиграчи. Аз съм роден в една малка източно-европейска страна, която вие надали знаете даже къде се намира. Тя се казва България и е сгушена между река Дунав, Черно море и Балкана. Тази страна е земен рай, но вие не бихте разбрали това, тъй като вие никога не сте виждали рая. Е, аз там съм се родил.
Детството ми беше светло и безоблачно. Родителите и брат ми ме обичат и аз обичам тях. Ходих на чудесно училище, имах страхотни приятели. Всяко лято почивахме на морето а всяка зима ходехме по планините. Храната там е от собствените ни градини и е приготвена с любов от бабите и майките ни. Водата е като божествен нектар, жените са красиви като богини а въздухът е кристално чист и свеж. Никога през живота ми не ми е и минавало през ума да играя комар. Алкохола в България всеки познава. Ние правим най-хубавото вино и най-чистото бренди в целият свят. От тези напитки, човек не се превръща на алкохолик. Те са елексир за душите на хората, събират ни заедно и ни стоплят сърцата за да станем още по близки един с друг.
Завърших гимназия с отличен успех и записах да уча за доктор. В България това образование, колкото и да не ви се вярва, беше безплатно. Седем години минаха неусетно в четене, изпити, излети и събирания с приятели. Тогва срещнах и най-нежната, най-добрата и най-моята жена която познавам.
А после всичко свърши. Голямата политика не подмина и нашият земен рай. Оказа се, че сме живяли в лъжа, че са ни управлявали корумпирани и жестоки престъпници, които са ограбвали богатствата на страната ни и са ни забранявали да пътуваме и да живееме в другите страни по света. Ние младите разбира се се възмутихме до дъното на душите ни. Тълпи от хора излязоха на улиците и поискаха наказание за виновните. Поискаха справедливо управление, което идва от народа и работи за народа.
Не знам със сигурност колко корумпирани бяха старите политици, но техните наследници ги надминаха във всичко. Голяма част от старите останаха овластени, къде тайно а къде и явно, но вече грабеха така, че предишното грабене на много от нас ни се стори твърде скромно.
По онова време в България започнаха да процъвтяват игрите на късмета. Всеки започна да залага. Хората залагаха апартаментите в банките, взимаха заеми, и ги губиха в напразни надежди да станат преуспяващи бизнесмени, залагаха на политически партии, на куфарна търовия, но най-голямата игра се казваше „Лотария зелена карта“.
За нея не се изискваше никакъв залог. Просто трябваше да заявиш желание да учавстваш, като пуснеш по пощата подписан от тебе лист с името и снимката ти. Печалбата беше уреден живот в най-богатата, най-демократичната, най-силната държава на света – Америка.
Вие се усмихвате. Вие сте родени и живеете в Америка и знаете, че Американската мечта е един плакат в пустинята. На плаката са нарисувани щастливи млади хора с питиета в ръце, возещи се на страхотни автомобили, а зад плаката започва Великата Американска пустиня на Духа. И работа, работа, работа...Без край.
Е аз спечелих от най-страшният хазарт на света – „Зелена карта“.
Вие залагате пари – хартийки, които за вас представляват малки парченца от вашият живот. Сметката за храна, ток, парно, пари за обучение на децата. На „Зелена карта“ ти залагаш всичко изведнъж. Залагаш целият си живот, живота на жена си, децата си и животите и на техните деца. И не го разбираш веднага. В началото си мислиш, че нищо не залагаш и с нищо не рискуваш. Така е, когато играеш най-страшният хазарт.
Мислиш си, че ще отидеш, ще видиш, и ако не ти хареса ще се върнеш. В началото си мислиш, че печалбата е просто една виза с възможност за работа. Постепенно обаче ти се изяснява. Заложил си „Всичко“ а печалбата ти е „Надежда“. Тази надежда вие я знаете под името Американска мечта. Тя няма форма вид или съдържание. Те е различна за всеки играч. Това е най-хубавото нещо на света за всеки един – „Надеждата“. Даже щастието не етолкова желано от обезумялото човечество, колкото надеждата за щастие. Ние даже не се замисляме какво е това, което толкова желаем. Знаем обаче, че то е единственото, което ни липсва и имаме ли го никога повече няма да бъдем нещастни.
Ние емигрантите със зелена карта идваме във Великата Американска пустиня на Духа и гоним Надеждата. Така беше и с мене. Спечелих Недеждата, пристигнах тук с цялото си семейство и всичките си сили, цялото си дръзноевения младежко, знанието безценно получено от моите учители, добротата сърдечна получена от родителите ми, капка по капка излях в пясъка. Великата Американска пустиня на Духа погълна всичко това и си остана пак пустиня.
Вие родените тук знаете, че Америка е безкрайно добре балансирана машина за пари. В нея има три части. Дебит, Кредит и Човек с Надежда. Баланса винаги е нула. Колкото повече печелиш, толкова повече плащаш. А аз печелих добре. Даже много добре. И защо да не печеля, като така или иначе всичко отиде отново обратно в машината под формата на изплащане на къща, сметки, образование на децата, застраховки, пенсионни фондове и какво ли още не. Децата порастанаха и на свой ред станаха част от машината.
За мен остана пустинята. В нея няма рилска вода, няма високи сини планини, няма кристлно чист въздух, няма прекрсни българки.
Оказа се, че Недждата е всъщност нещо, което вече съм имал и съм заложил на хазарт. Заложил съм това, което искам на „Зелена карта“ и изтеглих черният Петър. А може би черният Георги. Нали знаете песента в която се казва „Old black Joe still picks the cotton.” Цветът на робството е винаги черен, като цветът на душата на роба.
А за хазарта. Вие сте играчи на дребно. Най-многото което може да загубите е собственият си живот. Най-многото което залагате са дребни зелени хартийки. Малки залози. Дребни загуби.
Завиждам ви!“
Свърши и си излезе, а ние дълго мълчахме. После бавно започнахме да се разотиваме.
Не си струва. Няма да ходя на хиподрума. Прекалено дребно е.
© Немо All rights reserved.