Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолици“, поздравих го аз в качеството си на лидер на групата. „Заповядайте, налейте си кафенце и седнете където ви е удобно. Не е необходимо да се представяте, не е необходимо да говорите и тъй, като срещата е от отворен тип, не е необходимо даже и да сте хазартохолик.“
Къдравият кимна и се настани на един от по-задните столове. Типично за новак. Лари – кафеджията му предложи и наля чашка кафенце с бисквитка, които новият прие с благодарност.
Лари е в нашата група от повече от трийсет години. През всичките тези години Лари се грижи винаги да има топло кафе и пресни бисквитки. Лари страда от хазартохолизъм, алкохолизъм и наркомания. Минал е през десетки лечения, един инфаркт, два инсулта и в момен ...