Час: 15:55                                                                                             В стаята си...
Дата: 24. IX. 2013г.                                                                            Сам...

                                                                                                         Замислен над живота

                                                                                                   си, както винаги....

Кой съм аз?

 Хора, хора и пак хора – накъдето и да погледна, накъдето и да се обърна, виждам все хора. Това често ме кара да се замислям и да си задавам един въпрос. Земята е толкова огромна и необятна – един величествен монумент, на който живеят огромен брой живи същества, измежду които сме и ние - хората. И точно това ме вълнува – от тези седем милиарда души, всеки различен, но и еднакъв на другия – кой съм аз? Какъв съм? И изобщо изпъквам ли с нещо от останалите? Това са въпроси, чиито отговори се опитвам да намеря всеки ден.

 Нека започна с името си – казвам се Виктор. Произлиза от английската дума “victory”, което значи „победа”, което обаче не ми подхожда много, но за това по-късно. :) Роден съм и съм израснал в едно малко родопско село, наречено Тихомир. Не е кой знае какво, но си е моят роден край и затова, малко или много, си го обичам. Имам майка и татко, които също много обичам. Не сме някое заможно семейство, като едно средностатистическо семейство. Та, нека продължа със себе си, може би първо трябва да се опиша на външен вид. Не съм нещо особено, дори не бих се определил за „приемлив” на външен вид. Не съм красив, не съм строен, дори очите ми нямат някакъв рядък и специфичен цвят, с който да се похваля. Аз съм просто едно що-годе нормално момче, което няма с какво да изпъкне от останалите. Поне не и на външен вид.

 Това, за което наистина искам да говоря, е какъв съм отвътре. Искам да отбележа само, че не съм някой умник, който в бележника си няма по-ниска оценка от 6+. За съжаление не е така. Аз се смятам за човек със средностатистически мозъчен потенциал. :] Нямам и никакви таланти – не мога да рисувам, да свиря на музикални инструменти, камо ли да съм добър в някой спорт. Единственото, в което МОЖЕ БИ ме бива, е да пиша. Там вече може би съдбата ми е дала малко в повече талант, ама мъничко, не много. Но и колкото и да е малко, аз обичам писането, също и четеното, но повече писането на разни стихчета, разкази и ако ми хрумне, може да измъдря някой и друг афоризъм. Но това става рядко, най-вече когато имам силна и много вълнуваща муза. ^^ И колкото и да е малък този талант, който имам, колкото и да е незначителен, аз се гордея с него. Не за друго, а защото винаги съм обичал книгите и как те, с букви, по един магически начин, могат да пресъздадат един цял свят от нищото. Нима, кажете ми, това не е нещо изумително? В моите очи е много повече дори!!!

 Другото нещо, което искам да споделя и с което се гордея, е моят начин на мислене и начина, по който виждам света и нещото около мен. Вярно е, че това ми е голям минус, който в повечето време ме кара да страдам, но това не е важно. Като цяло аз съм човек оптимист, който обаче има доста песимистични черти. Почти винаги осъзнавам каква е ситуацията, мога без проблем да си призная грешките и да осъзная, че съм в голям проблем, но дори и тогава мога да бъда крайно оптимистичен. Мога да се хвана и за най-късата сламка, а съзнанието ми от нея без проблем може да изработи стоманена верига. Както казах, това е минус, защото твърде големият оптимизъм, както и мечтателство, а аз съм огромен мечтател, могат лесно да предадат човека и да го оставят от върха, дори само в съзнанието, в локвата, която обаче е истинска. :( На мен често ми се случва това, защото просто не мога да мечтая за някои неща, които вълнуват много сърцето ми и моята душа. И въпреки това се чувствам специален заради това, не знам защо. Може би просто ми харесва, че като често имам проблеми в реалния живот, мога просто да се понеса и един друг свят – вътре в ума ми който е, и да се отърся от всичките мъки и страдания, макар и за кратко.

 И като за последно искам само да вметна, че съм много доверчив човек и много лесно се привързвам към хората. Това също е хем добре, хем зле понякога, но кое нещо в днешно време носи само плюсове? Обичам приятелите си, истинските, ценя ги и и винаги бих им помогнал с нещо, ако мога. Съпричастен съм и често давам милостиня и давам на бедни, или помагам чрез СМС-си по мобилния. Просто се чувствам виновен, ако не го направя, защото животът непрестанно се върти и просто се замислям дали утре аз няма да съм на мястото на някой сакат човек на улицата и какво ли е хората да ме подминават, без дори да ме погледнат. И именно заради това помагам, а ако в бъдеще не ми се върнат добрините – ами, нейсе, важното е, че аз съм помогнал, нали? :)

 Общо взето това съм аз и това е за мен. Разбира се, има още много черти на моя характер, които да споделя, но няма време. Само да кажа, че и аз като всички други хора си имам и много лоши черти, най-вече завист, ревност, лесно побеснявам, но това са други неща и не е времето да говоря за тях. Днес времето навън е хубаво и предпочитам да ви разкажа за своите добри страни. Все пак, да си признаем, кой не обича да се хвали, а? ;) Същото е и при мен. :) ...

                                                                                                        ... КРАЙ

 Бележчица: И накрая какво разбрахте за мен? ОТ всичко изписано дотук излиза, че съм един доверчив глупак, който е потънал в свой собствен свят, нали?

                                                              Да, това си е самата истина...