Химията на душата ми
Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Виждал ли си образа ми в негатив?
Пиша с тебешир по кожата си. И си обещавам митичности... слънце и смарагд. И се оплитам в синусоиди... с човешки форми. И киселинни нрави. В безконечни брътвежи. И безмълвно безредие.
Разграждам се... във формалностите. Формалности с цвят на здрач. Достигам до плътност в екстази... куполно-бездънна и пряма. Като фина тъкан. С брокат. Говори ми с цигулка. Обичам цигулкова есен. И жестове малък формат.
Разлагам се... в алюзиите. Алюзия с кислородно начало и край - порочен контакт. Понякога импотентността им ме вбесява. Като фалшива куртоазия. И маргаритки без аромат. Строя си тамянени образи. И ги издълбавам. За да катализирам изгарянето. И да се заровя в останките им. До изтръпване.
Разграждам се... до единична молекула. За да бъда усвоена от друга такава. С положителен знак.
© Ралица Стоева All rights reserved.
Браво Рали!!! Хареса ми много. 
