Химията на душата ми
Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Виждал ли си образа ми в негатив?
Пиша с тебешир по кожата си. И си обещавам митичности... слънце и смарагд. И се оплитам в синусоиди... с човешки форми. И киселинни нрави. В безконечни брътвежи. И безмълвно безредие.
Разграждам се... във формалностите. Формалности с цвят на здрач. Достигам до плътност в екстази... куполно-бездънна и пряма. Като фина тъкан. С брокат. Говори ми с цигулка. Обичам цигулкова есен. И жестове малък формат.
Разлагам се... в алюзиите. Алюзия с кислородно начало и край - порочен контакт. Понякога импотентността им ме вбесява. Като фалшива куртоазия. И маргаритки без аромат. Строя си тамянени образи. И ги издълбавам. За да катализирам изгарянето. И да се заровя в останките им. До изтръпване.
Разграждам се... до единична молекула. За да бъда усвоена от друга такава. С положителен знак.
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесвам нелогичното е творбите ти, сякаш задаваш един и същ въпрос, отново и отново... въпрос, който никога не е имал отговор...
-
А бе тука се вижда цялата Менделеева таблица.
Браво Рали!!! Хареса ми много. -
Жестоко!Изпълни ме ... с думи...с усещания...Страхотно!Чудесна си!
-
Па точно описание на очакването не бях срещала. Като се замисля, наистина е това - омая, след което следва умората от чакането.Но си струва, ако в крайна сметка те намери някой, такава с положителен знак.
Браво,Рали!
Невероятна си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
