Хирургът-част Трета
Значи ли, че забравих несподеленото?Не, но футболен отбор, който жънеше победа след победа грабна вниманието ми!Но болката по първата любов-несподелената,още пази място в мислите ми...
Вече гимназист,все повече усещах присъствието на Ценителя на красотата в живота.Той работеше със знанието на откривател на чудеса.Този чародей
разкриваше тайните с елегантна последователност.
Любовта към изкуството пазеше в мен още една,дълбоко скрита и крехка любов...
Докато с първата любов навлизах в една Вселена,в един нов свят с реална красота, при втората любов работата най-често ме извеждаше до върха на мечтите,докато един априлски ден от пролетта...аз отново се влюбих!Влюбих се така безпаметно,че и сега още очаквам гимназиалната си любов вечер вкъщи,за да я посрещнем с нашите деца!
Джени по професия е акушерка,но сега поради ниската раждаемост специализира за медицинска сестра в един Спешен център в едно село от Ямболско,което отстои от града на повече от тридесет километра.
Хирургът-разбира се, продължава работата си.
Прекалената суета да стоя дълго пред огледалото не ме привлича особено,
но неизменния сутрешен мъжки тоалет-бръсненето,ме задължава да се фиксирам в него и да изучавам работата на оня там,невидимия,вечно търсещ нови форми Бог-Хирургът.
Понеже съм сигурен в неговото невидимо присъствие:започнах с Него диалог.Диалог който няма да прекъсна до последен дъх. Той е толкова неподкупен,че никакви съблазни не пречат и прекъсват работата.
Посребрените слепоочия и също толкова буйните къдрици от миналото ме водят по пътеката на мислите с една идея...Какво да подаря на Хирурга за неговата неподкупност?
Още от древни времена неподкупността не е кой знае колко оценявана високо,дори от Боговете на Олимп!Да не говорим за съвременната наша действителност...Ако днешите видеотизирани многозвездия бяха сигурни в любовта и уменията на техните пластични хирурзи, щяха да спестят средства за спорт и знания, вместо да се разкрасяват и не харесват това, което им е природна даденост.
Може би съм вече твърде не в крак с днешите тенденции за начин на живот,но "Имам една мечта!",както казваше по наше време д-р Мартин Лутър Кинг,както пееха Боб Дилън,Джанис Джоплин,както мечтаеше с поезията си Алън Гинзбърг или "Битълс",Джими Хендрикс и много още феномени от нашата младост в "Този прекрасен свят",както ни удивляваше Луис Армстронг-Сачмо!
Хирургът продължава...
А толкова желая Той да ме запомни с добро!
Вместо финал, ще цитирам философите на Прехода:"Животът е в неспирен бяг с времето, докато сме тук и сега!"
Край
© Стойчо Станев All rights reserved.
