Хлябът
Още помня вкуса и аромата на печения селски хляб, излизащ от фурната до малкия площад на центъра. Кръгъл, топъл, с хрупкава коричка и винаги тежащ точно един килограм. Уханието се разнасяше по близките улички и привличаше вниманието на играещите в прахта хлапета. Само бучка домашно овче сирене, един градински домат и щипка самардала бяха необходими за постигане на върховното детско щастие, на което се радвах през всичките лета на моите ученически години. Не беше проблем, че до къщата на моите дядо и баба половин самун изчезваше безвъзвратно – в една селска къща на ден отиваха много повече. Къде за хората, къде за животните, къде трохички за врабците – никой не се отказваше от това достъпно изкушение.
Процедурата беше една и съща. Малко отегчителна, но затова пък винаги се случваше по нещо. Бай Конди работеше като хлебар от толкова години, че надали някой би могъл да си спомни този преди него. Взимаше от добре омесеното и втасало тестo винаги толкова, колкото е необходимо, премер ...