Холивудски филмови саги в наш вариант
Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и подпухнали очи, зачервен нос и шкембенце, меко казано, не е никакво тяло, камо ли съпружеско. Коя ще го вземе за съпруг освен мен, глуп... Така, де. А, на вратата се звъни. Имам шесто чувство, че ще гледам завръщането на джадаите. Уж в шест часа отиде на бръснар. Щом сега се връща, сигурно е ходил до сибирския бръснар. Е, сега той ще види как империята отвръща на удара. Е, така е у нас всяка една неделя.
Ставам и отивам да посрещна моя жив дявол. Майстора на късия разказ. Сега, като му отворя, ще ми каже, че случайно е видял еди-кой си, с когото са служили навремето заедно и са седнали на чашка да си спомнят младините. Защо си измисля, вместо да ми каже направо: „Минах през кръчмата да пийна едно". Сигурно защото аз все му крещя. Може би иска просто да си поговорим.
Отивам да отворя. Заставам на вратата. Мъжът ми ме гледа с огромните си очи и леко се поклаща. В ръка държи цвете. Имах чувството, че се извършват близки срещи от третия вид.
- Какво е това в ръката ти? Какво ми се правиш на влюбения Шекспир?
- Скъпа, ти имаш смъртоносен сексапил!
- Сега ли го разбра, след толкова години брак?
- Очаквах да ме погълне перфектната буря, затова взех предпазни мерки. Това цвете е за теб.
- Да изчезнеш за 60 секунди, защото любовта не се купува.
- Скъпа, хайде да не се караме. Вместо това ще се опитам да ти разкажа няколко легенди за страстта. Вече знам какво искат жените. Ти си моята хубава жена. Ти си моята мис таен агент.
- Така ли? Снощи ми каза, че съм грозна като смъртта.
- Ти си моят сън в лятна нощ. Сега ще ти покажа какво означава виртуална сексуалност.
- Не, сега ще видиш какво е ад под небето. Иде ми да ти фрасна един тиган, та да си вземеш лице назаем, че не мога да ти гледам пиянската физиономия. И не ми се прави на шпионина любовник Остин Пауърс, щото по-скоро ми приличаш на Шрек.
- Кога ще замълчиш? Как исках да ме посрещнеш с фрагмент от мълчанието на агнетата!
- Това ще стане, когато се разведа. За мен това ще бъде денят на независимостта.
- Какви ги говориш? Ти имаш опасен ум. Моля те, не ме гледай с тези змийски очи. Направо ще умра.
- Доколкото виждам, си доказано жив. Призлява ми от теб. Иде ми да се обеся.
- А, това е по-добрият начин да умреш.
- Мечтаех си за милионите на Брустър, но, изглежда, ще си мечтая с широко затворени очи. Живея в изгубен свят като в Джурасик парк и мечтая да се завърна в бъдещето. Как исках да си моят гладиатор, да ме качиш на влака беглец и да ме заведеш в Мулен руж. Вместо това, стоиш като мумия и ми говориш някакви космически щуротии, същински Скуби-ду, върколак по неволя.
- А ти приличаш на булката беглец, която няма американски прелести. Все едно че са те изгонили от бандата на Оушън. Я по-добре дай нещо да хапна, че съм умрял от глад. Къде ми е любимият американски пай?
- А, да си дойдем на думата. Сега като същински терминатор ще нахлуеш в кухнята и ще пометеш всичко в хладилника, като първата вълна. После докато се събличаш, ще гледам твоите мръсни танци и препъваници. Накрая ще захъркаш, сякаш че минават през спалнята ни цял отряд моторизирани ченгета. И след това тя заприличва на планетата на маймуните. Защо ме излъга така? Каза ми, че свириш на пиано. Много ли искам от теб? Така си мечтаех, ти, пианистът, часове наред да свириш за мен. Вместо това се оказа по-лош от бандите на Ню Йорк.
- Много филми гледаш, чак мен ме побърка.
- Е, какво друго да правя, като ти все си по кръчмите. Само не ми казвай, че заради мен си се пропил. Този филм вече съм го гледала...
© Светлана Лажова All rights reserved.
