Хора, ходете боси!
Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си от капчиците. Вгледа се замечтано в цветните коси на дъгата, тъкмо когато многоцветната огъна снагата си и се протегна сънливо с цялата си прелест и великолепие. Младата трева искаше да зърне за миг завладяващата и усмивка, отразена в небосвода от слънчевите лъчи, които нежно галеха извивките и.
Зелената - съвсем свежа, едва пробила изпод рохката почва, имаше своя тайна мечта. Тя гледаше невинно по детски и с наивна надежда очакваше този ден, в който ще премине от другата страна, под дъгата, и ще стане различна...
В този унесен миг тревицата - вечно възраждаща се, съвсем не подозираше, колко е разноцветна нейната младост сътворена от смесването на небесно син и слънчево жълт заряд от природата.
........................................................................................................
Днес ходих боса по тревата и за миг се обърнах към себе си.
Хора, ходете боси! И си останете различни...
14.06.2009 http://www.vbox7.com/play:a1f29432
Jullie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, Петя, щастието е в самите нас! Благодаря!
-
Стремиш се към недостижимото за да намериш щастието, а то се оказва по-близо, отколкото си предполагал-в самия теб!
-
Радвам се, че си се "събула" и си се разходила тихичко на пръсти в съкровения ми свят, Мариола!
-
Много е смислено и "обуто" - браво!
-
Танче, радвам се, че си се потопила...!
Виктор, разбрал си ме в дълбочина!
Благодаря ви! -
Потопих се!
Поздрав, Жулли! -
Бароне, незнам дали, но всеки някога в нещо е бил бос, а иначе да си БОС - си е даже постижение...
Ди, обичам да ходим боси по тревата, зарежда ме! Носиш ми, толкова много радост!
Водице, радвам се, че ти харесва първият ми опит, за нещо различно от стих!
Нели, няма как да не бъдем себе си, когато се обърнем към себе си!
aborigen, за съжаление така е, но ние ги избираме, нали?! Идват избори! Нека внимаваме кой с какво е обут и...
Ирен, благодаря ти! Бъди!
Петя, радвам се, че те открих! Има какво да прочета от теб.
Сърдечни поздрави, приятели! -
Поетично...
-
Най-много боси май ходят по жълтите павета...
-
По ходилата ми полепнала роса ме гали нежно...
Как да устоя да бъда себе си??... -
Такава творба аз наричам "поезия в проза".
Благозвучен израз, красота!
Поздрав! -
Нежно и красиво!
Помня за какво говориш ... -
Боса по тревата, но не и боса в Поезията, Жул!
-
Радвам се, Валка!
Това е моят първи опит, за нещо различно от стих. -
Чудничко Юле!
И в проза ми харесваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Трябва да ходим боси, аз много обичам
Освен, че е приятно, енергията от природата, която попиват ходилата (респ. целия организъм), е незаменима!