Хора, ходете боси!
Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си от капчиците. Вгледа се замечтано в цветните коси на дъгата, тъкмо когато многоцветната огъна снагата си и се протегна сънливо с цялата си прелест и великолепие. Младата трева искаше да зърне за миг завладяващата и усмивка, отразена в небосвода от слънчевите лъчи, които нежно галеха извивките и.
Зелената - съвсем свежа, едва пробила изпод рохката почва, имаше своя тайна мечта. Тя гледаше невинно по детски и с наивна надежда очакваше този ден, в който ще премине от другата страна, под дъгата, и ще стане различна...
В този унесен миг тревицата - вечно възраждаща се, съвсем не подозираше, колко е разноцветна нейната младост сътворена от смесването на небесно син и слънчево жълт заряд от природата.
........................................................................................................
Днес ходих боса по тревата и за миг се обърнах към себе си.
Хора, ходете боси! И си останете различни...
14.06.2009,
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
