Jun 23, 2013, 10:09 PM

Хората днес

  Prose » Others
840 0 0
1 min reading

Здравейте, хора. Объркани, злобни, нещастни, недолюбени, добри... Чувствате ли се добре там, където сте? Би трябвало. Но едва ли. Днес живеем в модерно общество, в съчетание със стрес, подигравки, убийства за "кеф", убийства за пари, за власт, за слава... Във време на безкрайни възможности, но на ограничени умове. Днес няма да отидем примерно от София до Благоевград за един ден, да се поразтъпчем, да си дадем разнообразие. Висим пред компютрите, излизаме в квартала и почти само там. Не мислим как да си изградим добър и разнообразен живот с не толкова много пари. Нужни са едва 30 лв. за разходка до друг град, вземане на храна от вкъщи и добро настроение. Вместо това се обиждаме, ругаем, бием, унижаваме и си пилеем парите за глупости... Живеем мизерно в хубавия панелен блок, не се веселим, а само тъжим... Тъжим колко нещастно живеем, как хората са гадни, егоисти, лицемери, интриганти. Гледаме винаги тази част от живота. Тъпчем, тъпеем, и... деградираме. Остаряваме бавно и с всеки ден ставаме все по-плуващи в самотата и празнотата си. Защо? Искаме това да се промени - да няма лоши хора, интриганти, лицемери и т.н. И нещастно осъзнаваме, че това не е възможно. И тънем в самота... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велизар Пешев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...