Здравейте, хора. Объркани, злобни, нещастни, недолюбени, добри... Чувствате ли се добре там, където сте? Би трябвало. Но едва ли. Днес живеем в модерно общество, в съчетание със стрес, подигравки, убийства за "кеф", убийства за пари, за власт, за слава... Във време на безкрайни възможности, но на ограничени умове. Днес няма да отидем примерно от София до Благоевград за един ден, да се поразтъпчем, да си дадем разнообразие. Висим пред компютрите, излизаме в квартала и почти само там. Не мислим как да си изградим добър и разнообразен живот с не толкова много пари. Нужни са едва 30 лв. за разходка до друг град, вземане на храна от вкъщи и добро настроение. Вместо това се обиждаме, ругаем, бием, унижаваме и си пилеем парите за глупости... Живеем мизерно в хубавия панелен блок, не се веселим, а само тъжим... Тъжим колко нещастно живеем, как хората са гадни, егоисти, лицемери, интриганти. Гледаме винаги тази част от живота. Тъпчем, тъпеем, и... деградираме. Остаряваме бавно и с всеки ден ставаме все по-плуващи в самотата и празнотата си. Защо? Искаме това да се промени - да няма лоши хора, интриганти, лицемери и т.н. И нещастно осъзнаваме, че това не е възможно. И тънем в самота...