Когато влизате в т.нар. църкви и храмове, опиянени от хорови песни, стотици светещи свещи и благите гласове на отците, четящи поредната проповед в Негова възхвала, бихте ли могли за миг да се дистанцирате от това въздействие. Да се отдръпнете назад - зад чертата отграничаваща ви от това синхронно църковно обсебване. Поне по време на Страстната седмица направете, макар и един-единствен опит да сторите това. Да погледнете с очите на Съмнението на целия този ритуал, на това суетене. Защото надявам се осъзнавате, че суетене произхожда от суета и че не Суетата беше Истината, която Христос проповядваше да търсим и която твърдеше, че ще ни направи свободни. В онзи Лобен Разпети петък Той изпита върховни мъки и съмнения там на Голготския кръст, разпнат между двама разбойници, изоставен от всички свои ближни. Има нещо грандиозно в това да усетиш, че си предаден от целия свят, дори и от своя небесен Отец. Че си останал съвършено сам в едно метафизично пространство на дъното на непрогледната бездна, че си отграничен от всичко живо и дори от цялата вселена и изпитваш Ботевото:

"очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклина цяла вселена."

Да стигнеш в сетния си миг до най-горчивата констатация и да изречеш безкрайно обвинителното възклицание:

"Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

Какво общо може да има Църквата с всичко това? Какво общо може да има с Неговото велико и пречистващо страдание? Нима именно Църквата не е точно онова място, в което най-напред би проникнал Сатана, в качеството си на Ловец на души. Ако имате даже най-елементарната логика, то ще проумеете тази проста истина, че именно Църквата отдавна е станала обител и тяло на Сатана. Самият Иисус се опита да ни предпази от подобна грешка с думите:

"И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите (църквите) и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците...А ти, когато се молиш, влез в скришната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]."

Всъщност, приемайки тезата, че цялото учение Христово е изложено в четирите канонични евангелия, то ние разполагаме с всичко, което Той ни даде, за да живеем в праведност и да го следваме, защото нали самият Иисус каза:

"Аз съм Пътят, Истината и Животът".

Но Неговото оригинално учение бе подменено от църковни догми и езически ритуали, за да се въздейства на тамастичната тълпа, която много напомня на онова стадо свине, което Иисус прати на погибел.

Всъщност въпросът от древността и досега е бил един-единствен - между кого избираме - между Него или Сатана? Другояче казано - между него или Църквата (станала обител на Сатана)? И животът ни изправя пред този избор ежедневно, ежечасно, ежеминутно и дори ежесекундно. Но както казва Платон в "Митът за задгробното въздаяние на Ер" ("Държавата"- глава 12):

"Виновен е който избира, а Бог е невинен!"