Хронофизата
Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви красиви мигове само бе преживявал по техните склонове. Езера с горещи води, а наоколо септемврийски сняг. Носеше винаги сигнални ракети, за да сплаши случайно появила се гризли. Девствени места, в които ловуваха трапери, а по същество бракониери. Но всичко минаваше безнаказано за тях. Дивеч в обилие. Сякаш героите на Джек Лондон се бяха преселили тук от старата Аляска, която някакъв луд руски цар-батушка бе продал някога на американците за "30 сребърника".
Дошъл току-що в съзнание, в безсилието си оглеждаше околните стръмни склонове. Бяха обръснати сякаш от грижлив бръснар, или по-точно казано 50 метровата вълна бе отскокнала в прибоя си и взела скалпа на растителността на височина от 500 метра. Такива са те - цунамитата. Поставят световни рекорди на висок скок от друг - космически и мистически порядък. Все едно бе попаднал във фиорда Литуя с машина на времето. А всъщност беше дошъл на Земята от Сириус "D", звезда неоткрита от астрономите, защото е звезда от тъмна материя и двойник на Сириус "С". Никога няма да стане достояние на земляните, тънещи в заблуда и невежество - с радост разсъждаваше Сайлън. Защото всичко, до което се докосне хомо сапиенс умира. Бяха го предупредили за това, още когато го спускаха от тъмната звезда с помощта на синкавия лъч. Наричаха тези спускания космически сърфирания. При поредното такова той стигна от ВЕГА до Сириус "D". А после бе дезинтегриран и реинтегриран чрез лъча, докато безсмъртната матрица на същността му го очакваше в Пещерата на оригиналите - там, на звездата. Тела-холограми, съвършени биохимични скафандри на същността, сияеща виолетово с неотразима светлина.
Лъчът бе ударил водната повърхност, предизвиквайки с енергията си цунамито. Това се дължеше на неутринното острие, нарочно монтирано на челото на лъча, за да разсича материята. То образуваше гигантски вихър, огъвайки времето и превръщайки го в нещо като мьобиусов лист. Така минало и бъдеще се вплитаха в единно тяло и създаваха двойнственост на преживяванията. Огледало, в което огледаш ли се виждаш бъдещето и си делфин, скачащ от минало в бъдеще и обратно.
Водите внезапно се отдръпнаха и от тях на брега излезе eлун. Бе висок около 10 метра и фигурата му излъчваше власт и сила. За щастие отмина без да го забележи. Елуните бяха много опасни. При тях хронофизата стигаше до размери 25 х 25 сантиметра, преработвайки времето непрестанно и превръщайки го в постоянна ротация. Това въртеше галактики, звездни системи, слънца и планети. Самата вселена се въртеше като гигантски ротационен жироскоп, поглъщайки време, добивано от хронофизите на живата материя. Както петролът /от петрос - камък и ойл - масло/ бе продукт от мириади мъртви организми, тук обратно - живите умираха, за да се поддържа Ротацията. Центробежната сила, която Тя създаваше представляваше самото Съществуване. "Въртя се, следователно съществувам!" - Това е Формулата на формулите и без нея нищо отвъд Пещерата на оригиналите не придобиваше плът и кръв. Хронофизите на безброй животи се синхронизираха, за да произвеждат тази Ротация. Само 2 пъти в денонощието хронофизите биваха изключвани за около 5 минути, чрез слънцата и тогава съществата изпитваха едно особено илюзорно чувство - чувството за Безсмъртие.
Сайлън нямаше хронофиза. Отстраниха я, за да може да излиза от Съществуващото и да го наблюдава отстрани. Така неговата матрица на тъмната звезда придоби вечност. Когато тялото-холограма се изчерпеше, то щеше да бъде презаредено, подобно на батерия, или пък субституирано от друго тяло-холограма. А дотогава трябваше да излежава доживотната си присъда на Земята!
Бел. на автора. Формално погледнато в Камчатка няма гризли, а мечки, които толкова приличат на тях, че могат да бъдат наречени полугризли. Тук за краткост съхраних наименованието за техните посестрими от Аляска.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разказ който прави невъзможното възможно чрез хронофизата на научно издържаната фантастика.
-
Хареса ми!Поздравления и успех!
-
Прочетох с интерес!
-
Благодаря на всички удостоили с вниманието си скромното ми разказче. Нека Богородица е с вас!
-
Да..., но "хронофиза" ми се стори относително - да не е някоя чакра..., Сириус - 5 по яркост на небето не се вижда, няма го и Орион...
-
Много приятно четиво. Бродиш в други светове и вселени и ни водиш! Страхотен разказвач си, а животът на земята като присъда е страхотно попадение. Колко ограничени са мозъците ни и кой знае какви светове съществуват! Като разказвач, не може да не ти се вярва...Поздрави,Младене!
-
Чудесно ме запрати отвъд галактиката!
Фантастика чета рядко (но пък фентъзи
), но с нетърпение очаквам продължение!
Красиво начало! Благодаря ти! -
Беше ми интересно да прочета, Младене. Поздрав!
-
Dobro tvorenie. Cheta i mechtaq. A ti veche ne si edin ot nas...A dugi galaktiki jiveeh...Pozdravlenie.
-
Обичам фантастиката! Много, много ми хареса разказът! Въображението на автора е просто безгранично! Специални поздрави!
-
Ехааа! Младен това ми хареса ! Не го очаквах. Тези дни май и аз съм на вълна фантастика.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
