И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, имаше я още тъгата по изплъзващата се любов, по загубените, пропити с морска сол плажни дни. Но беше щастлива тъга, лишена от угризения и съжаление. Неизбежно случилите се събития придобиваха нов смисъл и лик, прескулптурирани от твърда и уверена ръка, която плавно се носеше по грифа на китарата. Музиката даваше втори шанс, животът – рядко. В музиката се изгубвах, възкръсвах и се намирах отново.
Погледът ми се закова върху прашасалата китара, висяща в ъгъла. Усетих, че човъркам възглавничките на пръстите на лявата си ръка. Връщаха неприятни спомени на болка, умора и незадоволени желания. Загасих цигарата в близката празна бирена кутийка и хванах китарата. Времето ми изтичаше.
Втора Прелюдия ...