И ето той дочака със своите очи да види

       Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесваха с калта образувайки разнородна кашевидна течност.

      Работният ден вече беше приключил и работниците по един или на малки групички напускаха сградата на предприятието. Калоян влезе в съблекалнята, преоблече се, напъха изцапаната униформа  в раницата си и с бързи крачки излезе от сградата. Пребяга набързо под силният дъжд до колата на паркинга, отключи вратата и бързо се вмъкна вътре. След минута двигателят на “ форда “ мъчително изръмжа и последван от предпазливото опипване на двата лъча на фаровете плъзнали се по паважа се отправи към изхода.

       Включвайки се в движението по заприличалия на придошла река булевард през съзнанието му се стрелна мисълта, че трябваше да се отбие до магазина и да вземе нещо за вечеря. В този момент телефонът в джоба на дънките му извибрира. Беше съпругата му Анастасия:

       - Здравей! Прибираш ли се вече? – Гласът й беше леко дрезгав, наситен с нотки на уплаха. - Да не забравиш да минеш през магазина и да вземеш нещата от списъка, които ти написах. И внимавай с шофирането в този дъжд. Опасно е и има задръствания. Бързай бавно. С Михаела те чакаме.

        - Добре, мила. Обещавам, че до осем, осем и половина ще съм си вкъщи за вечеря. Целуни малката от мен. Хайде, трябва да затварям. – Той бързо прекъсна разговора и захвърли телефона на седалката до себе си понеже забеляза силуета на патрулката пътна полиция дебнеща отстрани на шосето.

        Дъждът бе вече намалял когато Калоян паркира колата пред входа на супермаркета. Слезе и преджапвайки през локвите се насочи към плъзгащата автоматична врата. Влизайки в осветеното със силна луминисцентна светлина помещение веднага се насочи към щанда с млечните продукти. Пазаруването му беше досадно затова извади грижливо сгънатия лист от джоба си и набързо, за по - малко от двайсетина минути с напълнените до горе две пазарски чанти се отправи към касата. Минавайки през отдела с книги и списания вниманието му привлече една малка детска книжка със заглавие “ Апостолът на свободата “, а под него гордо беше нарисуван образа на Васил Левски.

        “ Тъкмо подарък за Михаела за рождения ден “ помисли си Калоян и красива усмивка разтегна хлътналите му бузи. Ще съчетаем полезното с приятното “

        Взе книгата, пъхна я в чантата и се нареди на опашката. Излизайки от магазина се метна в колата и точно в осем и половина вече се изкачваше с асансьора към петия етаж където беше апартамента им. Позвъни на вратата и почти веднага ключалката шумно изщрака, вратата се отвори и на прага го посрещна дъщеричката му Михаела. Явно го беше очаквала.

        Синьо – зеленикавите й очи радостно искряха, а слабичките й ръчички вече се протягаха към него за прегръдка.

        - Тате! – разнесе се веселият й звънък глас и малкото телце увисна на раменете на младия баща. – Мама ми каза, че си ходил до магазина. Кажи ми какво ми взе. Моля те кажи.

        След дългата прегръдка Калоян остави малката си дъщеря да стъпи на пода, закачи якето си на закачалката и леко усмихнат, носейки торбите към кухнята откъдето се дочуваше тракането на чинии и вилициq весело каза на Михаела:

        -  Купил съм ти нещо сладичко за тази вечер и друго по – голямо за рождения ти ден, който е след два дни.

        - Дай ми сладкото, моля те. – Михаела игриво се заувива покрай ръцете на баща си.

        Калоян внимателно отвори едната торба и оттам извади голям шоколад “ Милка”  и едно шоколадово яйце. Протегна се за да ги даде на дъщеря си, но се спря за миг, усмихна се ласкаво и се закани шеговито с пръст :

        - Това ще го оставим за десерт, нали? Първо да хапнем нещо за вечеря и тогава сладкото. Хайде да отиваме към кухнята и да видим мама какво ни е сготвила.

       - А другото нещо което си ми взел какво е? – в този момент единствено погледът й, по детски чист можеше да бъде по – умолителен от гласа й.

        Бащата приклекна, погледна дъщеря си в очите и бавно произнесе:

       - Тази година Мише ще бъдеш в първи клас. Госпожата ще ви учи да четете и да смятате. Подаръкът, който съм ти купил е една детска книжка за най – великия българин Васил Левски. Заедно с тебе ще я четем и ще си я разказваме.

      Той повторно отвори торбичката и извади грижливо подвързаната, с красива лъскава корица детска книжка. Михаела я взе, подържа я за миг в ръцете си, сви сърдито устни и стрелна с поглед баща си:

      - А, аз мислех, че ще ми подариш голяма играчка, а ти книга.

       Калоян не можа, а и не искаше да отговори защото Анастасия ги викаше вече за вечеря в кухнята. Тримата седнаха около масата и под монотонният шум на телевизора потънаха в разговор за случките през деня и за това което трябваше да се свърши утре.

        След като жена му разчисти масата, а Михаела отиде в спалнята да се оправя за спане, Калоян извади днешния вестник, сложи очилата си и се зачете. Светлината процеждаща се от трите крушки на дървения махагонов абажур, увиснал в средата на всекидневната, сякаш достигаше до всички ъгълчета на стаята. Скоро умните му, сивкави, леко присвити от електрическата светлина очи започнаха уморено да се взират в черните редове. Очилата му с черни рамки се свлякоха почти до средата на носа му.

        Улисан в четенето, самият той не знаеше от колко време стои прегърбен на стола и надвесен над масата, когато ненадейно дочу тих шум зад гърба си. Калоян бързо се обърна и очите му се разшириха от изненада. На прага на вратата стоеше Михаела, облечена в бяла копринена нощница, а в ръката си държеше книжката която й беше подарил. Тя несигурно направи няколко крачки, погледна баща си право в очите и тихичко произнесе:

     - Тате, моля те. Разкажи ми за Левски.

     Калоян едва сдържал радостта си накара дъщеря си да седне в скута му, отвори книжката и бавно заразказва:

      - Васил Левски дъще е най – великият българин, чието дело ще се помни докато на този свят диша дори и един българин. Той е роден в Карлово в бедно семейство. Рус, среден на ръст, с очи сини, почти сиви. Майка му се казва Гина, а баща му умира докато той още е бил малък. Пратили го като помощник на чичо му Василий, който бил владика и ходил по земята българска да събира данъци за църквата. Чичо му не се отнасял добре с него. Васил мислел да учи в Русия, а той нямал намерение да го праща никъде, а само да го използва за лична изгода.

      Една вечер Васил сложил парцали на копитата на най – хубавия му вуйчов кон и избягал в Белград, където знаел, че Георги Раковски, друг голям български революционер подготвял юнаци да влязат в България и да ни освободят от турско робство. Там на едно учение Васил прескочил толкова голям ров, че Раковски неволно произнесъл “ та това е лъвски скок “. Оттам идва и прозвището Левски.

      Групата юнаци обаче не сполучила да влезе в България и да ни освободи, разтурила се и Левски се прибрал в България. Тук работил известно време като учител, служил и в църквата където пеел много добре. Той бил изключително добър певец. След това заминал за Букурещ, където живял в една мелница и спял рамо до рамо с Христо Ботев, който бил поет и революционер.

       Не след дълго, възпламенен от словата на Ботев, Васил Левски се връща в България и в продължение на девет години прави две последователни обиколки из страната. Ходил от град на град, от село на село, от къща на къща, от човек на човек. Създавал многобройни комитети, в които разпалвал душите на българите с пламенни и патриотични слова. Чрез тези комитети той организирал българите за обща борба срещу турците, срещу петвековния ни поробител. Левски е бил невидим за турските потери. Появявал се там където най – малко го очаквали и затова му лепнали прозвището “джингиби”  от турски, което значело дух. Бил е знаменосец в четата на Панайот Хитов.

       За своя столица Левски избрал град Ловеч, защото градът е на равно разстояние от Дунав, където Левски поддържал връзка с Христо Ботев и останалите българи, и Балкана. Левски имал трима приятели на които имал най – голямо доверие. Това са Отец Матей по прякор Миткалото, Христо Иванов Големия от Търново и бай Иван Арабаджията от село Царацово.

        Българите дъще, сме народ колкото изпълнен с патриоти и родолюбци, толкова и народ, из който живуркат предатели и сребролюбци. Така и за Левски се намерил предател, който го издал на турците и те го заловили една зимна сутрин в Къкринското ханче край град Ловеч. Завели го в София където по бързата процедура го осъдили на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен край град София. На мястото на бесилото днес в центъра на София е издигнат паметник. Те го обесиха дъще, но той никога няма да умре, защото делото му е безсмъртно.

         По време на разказа Михаела не спря да слуша изумена баща си с широко отворени очи. Калоян вдигна поглед и съзирайки късния час отбелязан от стрелките на стенният часовник бавно свали дъщеря си от коленете си и тихо й рече:

      - Лягай си Мише, че стана късно. Утре ще ти разкажа повече за Васил Левски.

         Михаела сънено се усмихна, запъти се към вратата с книжката в ръка, но на прага се спря, обърна се към баща си и с тих глас попита:

      - Тате, а утре ще ми разкажеш ли и за Христо Ботев?

      - Разбира се, че ще ти разкажа.

        Михаела тихо потъна в тесния коридор. Калоян се облегна на облегалката на стола, загледа се в стрелките на стенния часовник и леко се усмихна:

      “ И ето и аз дочаках със своите очи да видя детето ми да се интересува от история, любов към родината и българското. Не сбърках като купих тази книга “

        Той стана, загаси лампата и уморено закрачи към спалнята, където отдавна спеше жена му.

                                                                                                                                Юни 2016 г