И как постепенно любовта се превръща в омраза...
И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продължавате да сте заедно. Стигате до още по-големи крайности, не си говорите с дни. Но се обичате. И ви боли. Боли ви от това, че изпитвате нужда един от друг, но не сте създадени да бъдете така. Не си пасвате. Не може.
И как постепенно любовта се превръща в омраза... Карате се с часове, с дни. Правите си напук. А когато останете сами, съжалявате. Обичате се повече от всичко на света. Готов си на безумни жертви. За кого? За човека, който се справя страхотно без теб? Всички ти повтарят да приключите. Ти си повече от убедена, че не трябва.
И как постепенно любовта се превръща в омраза... Започваш да се замисляш дали не е по-добре да спрете. Бързо гониш тези мисли. Вие сте си всичко. Не може.
И ето, че единият вече го направи. Замени те. Виждаш го с друга. Боли. Боли те всеки един атом от тялото ти. Да, изпитваш дори физическа болка. Мразиш я. Но него още не.
Виждаш го как се променя. Променя се с всеки час. Той става нов човек. Не, той става боклук. Усмихва се, смее се, забавлява се. Но е боклук. И ето, любовта вече се превърна в омраза.
© Ралица All rights reserved.
