И се започна...
/Писано за реални ученици, с реални имена, по реални случки/
- Добро утро, ученици!…Защо да не е добро, Николай? Глава ли те боли? Да не е коронавирус? Как така – ще се оправиш с едно джинче? Моля те, по-тихо! После ще разкажеш на Тихомир колко си изпил… Срамота! Виж него – не е бил по кабарета, не иска да знае колко си изпил… Как така ,,не иска, защото не помни“? Бил мъртвопиян? Ужас?… Деси, защо пак се гледаш в огледалото? Този бретон го намажи с епоксидна смола и ще стои, както искаш, без да се разчорля! Силвия, кой ти е разбил устните? Червилото е такова? А на теб Анке, студеното ли ти е? Защо тогава устните ти са посинели, та чак виолетови? Така било модерно – ясно!.. Дариела, ти защо си без пола? Това не е ли коланчето? Аха… поне помоли Петранка да ти подаде химикалката, не се навеждай, че Митко има високо кръвно… Митко… Митко… Извинявай, но хъркаш! Виж малкия Георги – подпрял глава и слуша… Не! Само е подпрял глава. И той ли е снощен? Георги, защо ровиш в косата на Стилияна? Дъвката ти е паднала? Не! Не я вземай!… Стилиянче, не плачи! Ще ти поникне коса… Или стани скинарка… Нина, виж кой влачи тенекии по коридора. Ах, това си ти, Силвия… Пак закъсняваш! И какви са тия железарии по тебе? Металистка, казваш. А този звън… Не мърдай, да чуя! Да, наистина е звънецът. Моля ви, ученици, утре елате навреме. Не ходете довечера в бар ,,Аризона“ – той затваря в пет сутринта, педагогическият съвет и директорът съвсем ясно решиха да ходите в бар ,,Лас Вегас“. Там е отворено само до два и има време да се приберете, да поспите и да дойдете трезви на училище…
© Георги Коновски All rights reserved.
