Dec 15, 2011, 12:19 PM

И все пак...

1.2K 0 2

Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам? Когато най-красивото нещо прие друго лице... лицето на страха?!  И точно тази измамна маска ме отказва от това да си дам нова възможност, сякаш изсмука силата ми и уби смелостта, която имах. И все пак... дълбоко в мен има вродена силно развита нужда да обичам безусловно и да живея заради моята истинска любов, която е по-силна от страха. Това е любовта, за която ще мечтая винаги, винаги, винаги...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...