Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам? Когато най-красивото нещо прие друго лице... лицето на страха?!  И точно тази измамна маска ме отказва от това да си дам нова възможност, сякаш изсмука силата ми и уби смелостта, която имах. И все пак... дълбоко в мен има вродена силно развита нужда да обичам безусловно и да живея заради моята истинска любов, която е по-силна от страха. Това е любовта, за която ще мечтая винаги, винаги, винаги...!