Играта на любовта
Видя го случайно. Дори не се надяваше да срещне този, който ще промени живота ù. Дори не беше се постарала да изглежда добре, но съвсем няма да описваме външния ù вид. Това не беше важно. Важното ставаше в сърцето, не отвън. И ето го и него. Висок, красив, мъжествен. Имаше от онези погледи, които сякаш ти казват да свалиш дрехите си. Не, не да ги свалиш. Да ги скъсаш! Или пък погледът му беше като на човек, който вижда през дрехите ти и съзира голотата ти. Та чак и голата ти душа. И сякаш нито една емоция няма да му убягне. И сякаш ще забележи дори и лекото ти трепване като минава до теб. Ето такъв беше той. Но дали я побърка погледът, походката или студената му надменност? Беше така уверен, че всяка дама би се смутила в присъствието му. Въпреки каменното му изражение, тя улови нещо, което го издаде. Малката неволна усмивка, която образуваха ъгълчетата на устните му, след като погледите им се срещнаха. Че какво може изобщо да му харесаш?! Горделив, хладен и сякаш леко дръпнат и груб. Спонтанен, недостъпен и непредвидим. Явно това я привлече. Той беше едно голямо предизвикателство, а тя ги обичаше. Той пък обичаше игрите. И така, постепенно без дори да разменят дума и да определят правилата на играта им, всичко започна. Всъщност тази игра нямаше правила. Тя нямаше дори точно име. Тя я наричаше “любов”, а за него това беше просто нещо като шах. Той действаше по ходове и още с първия поглед беше решил всяка своя стъпка. Всичко беше предопределено. В тази игра единият губеше всичко. Онзи, който чувства, той губи. Няколко крачки. Подадена ръка, разменени телефони и нека играта да започне!
© Теодора All rights reserved.
Благодаря
