teddy7
13 results
Ох, как обичам, когато съм влюбена в този живот
и без да се притеснявам за някакъв си азот,
се взирам във вечно моето червено небе!
Точно преди денят в сън да се погребе,
аз се оставям цяла да го почувствам, ...
и без да се притеснявам за някакъв си азот,
се взирам във вечно моето червено небе!
Точно преди денят в сън да се погребе,
аз се оставям цяла да го почувствам, ...
484
1
1
-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...
605
1
…
- А твоето име какво е?
- Безсмъртен.
- Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.
- То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той. ...
- А твоето име какво е?
- Безсмъртен.
- Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.
- То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той. ...
562
2
Ако не си луд днес, не си нормален. Нормалните са малцинство.
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...
559
Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това ...
546
Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки ...
901
О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завърз ...
616
2
В един момент нещата в живота ти просто се случват и дори сам не разбираш как. Връхлитат те бури и тестват колко силна стена си, колко ще издържиш. Същото се случи и на нея - доброто момиче, готово винаги да помогне. Всички я знаеха като такава и действително беше. Сякаш всичките добродетели се бяха ...
639
2
Това e една любовна история, но от тези - необикновените. В които би повярвало или само някое малко дете, или някой с въображение на такова. Всичко започна така простичко - както всяка любов. Беше хубава топла вечер и тя реши да се разходи. Мислеше, че е сама по този ароматен, пролетен път, но не бе ...
470
Видя го случайно. Дори не се надяваше да срещне този, който ще промени живота ù. Дори не беше се постарала да изглежда добре, но съвсем няма да описваме външния ù вид. Това не беше важно. Важното ставаше в сърцето, не отвън. И ето го и него. Висок, красив, мъжествен. Имаше от онези погледи, които ся ...
600
2
Нервно приглаждаше брадата си, докато ме слушаше. Аз говорех и говорех през сълзи - не можех да спра! Сякаш като изрека, цялата мъка, болката ще спре. И сякаш повтарянето на събитията ще заличи спомена, оставен от тях. Не успях да привлека вниманието му нито с разказите за семейството ми, нито с раз ...
493
Входната врата се отвори шумно и две разгорещени тела прекрачиха прага. ТОЙ я притисна към стената и започна да впива устните си в нейните. Правеше го грубо и нежно едновременно и това я караше да изтръпва цялата. ТЯ не беше такова момиче. Винаги успяваше да се контролира и да отблъсква момчетата с ...
616
Сами избираме кои да сме, всъщност все еднакви. И да си никой възможно ли е? А струва ли си да си някой? А когато никой си, нима не можеш ти да бъдеш всеки? Въпроси все без отговор, а струва ли си и да отговаряш? В този свят да си някой значи всичко, а реално те са някои с ничии лица. Прикрита същно ...
535
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
