ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай нея като светулки...
Тя не беше там. Тя беше в миналото преди седем години...
...
- Хайде Мирела, побързай!
- Идвам, само да си взема слънчевите очила.
Съни стоеше на терасата и нервничеше.
- Ето ме - най-после се появи Мирела.
- Скъпа, вече е почти десет, нали не искаш да пропуснем сърфинг шоуто? Имам чувството, че те чакам от цяла вечност. Да побързаме днес времето е страхотно и няма де се учудя ако вече са започнали.
- Стига Съни. От два дни само за това говориш. Вече почти стигнахме, а и да не мислиш, че ще приключат за десет минути... Хей... ама ти вече тичаш...
Мирела се засмя и побърза да настигне приятелката си.
Двете момичета стъпиха на плажа точно когато първата група навлизаше в ...