XI
Внезапно камионите спряха. Смъкнаха ни от тях и едва тогава забелязах къде се намирахме. Изоставена бензиностанция на пуст междуградски път. Мъже с оръжия заизлизаха от камионите. Започнаха да пълнят туби с гориво и да зареждат резервоарите, а водачът им стоеше на около десетина стъпки и се взираше в нас усмихвайки се доволно. Сякаш виждах какво се върти в болната му глава и гледката не ми харесваше. Малко по малко започвах да разбирам истинските подбуди на този заслепен от собственото си его глупак. Импулсивността ми за пореден път ме накара да извърша нещо, което беше толкова смело, колкото и глупаво. Втурнах се към лидера и внезапно усетих пареща болка във врата. Строполих се и изгубих съзнание. Нямам идея колко време съм била в това състояние, но когато се свестих бях на седалката на един от камионите, а въпросното слабо злобно човече седеше на шофьорското място.
- Я, кой се събуди. Проспа доста малката.
- Кой го казва. – засмях се.
- Абе ти си била много смела.
- Същото мога да ...