May 1, 2016, 12:27 AM

Има надежда! /за конкурса/ 

  Prose » Narratives
1924 0 12
5 min reading
Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим донор. Операцията е сложна, но друг изход няма. Колкото по-рано се направи, толкова шансът за успех е по-голям… Ще се опитаме да спасим сина Ви... За съжаление, Вашите показатели нямат покритие… Може ли да помолите таткото да дойде за изследване?
Майката прехапа устни. Бащата на детето го нямаше. Дори не знаеше кой е. Случи се на един купон. Попадна там случайно след абитуриентската вечер. Отиде да прибере приятелката си. Всички бяха пили, а някой май ù сложи нещо в коктейла, защото не помнеше нищо... На сутринта се събуди без дрехи със страхотно главоболие на чуждо място, в някъкъв страхотен безпорядък. Измъкна се като крадец, а когато разбра, че в утробата си носи плод от неизвестен човек ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Видьова All rights reserved.

Random works
: ??:??