RaiaVid

38 results

Гатанка за.... 🇧🇬

Да е сврака, не е сврака,
без крила е, без пера,
ходи на четири крака,
клюн няма, а кряка,
с очи големи, с голяма уста ...
5.3K 3 6

В градинката на дядо Стефчо 🇧🇬

Беше стар човек, пенсионер със сигурност. Какъв друг да бъде на тая възраст? Не говореше за себе си, но всеки ден сядаше на пейката – оная под сянката на старата липа. Идваше рано по хладина и стоеше с часове, без да става, докато слънцето напичаше толкова, че на детската площадка не оставаше и жива ...
1.8K 2 10

Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3) 🇧🇬

Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях ...
1.1K 5

Наказана душа (за конкуpса 2.3) 🇧🇬

Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...
1.7K 1 4

Спор /за конкурса/ 🇧🇬

-Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
- Ти пък си широка и дебела.
- Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
- Глупости! И аз имам блясък.
- Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу! ...
1.5K 12

Самотници /за конкурса/ 🇧🇬

Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...
1.2K 1 3

Бялата чапла и пеликанът / за конкурса за разказ/ 🇧🇬

Когато пристигна, всички ахнаха и така си останаха – с отворени уста. Въобще не разбраха откъде се появи, но впериха очи в нея като омагьосани. Странна птица беше, но пък невероятна! Облечена цялата в бяло, навирила глава, стъпваше грациозно с дългите си тънки крака и излъчваше сексапил. Носеше се т ...
1.5K 11

Откраднатата диня /за конкурса/ 🇧🇬

Един човек го обвинили, че откраднал динята на съседа си. Сложили откраднатото в една торба и му я окачили на врата. Така го повели из селото от махала на махала, от улица на улица, от къща на къща. Всички хора крещели срещу него:
- Крадец!
- Престъпник!
- Измамник!
- Лъжец! ...
1.4K 1 4

Морска история /за конкурса/ 🇧🇬

Моряците бяха опитни, а капитанът с авторитет, но кой знае защо този път нещата се объркаха и никой не знаеше чия е вината. Пътуваха вече две седмици, познаваха пътя, не бяха изморени, имаха храна и вода, но какво не беше наред? Нямаха попътен вятър, нищо че платната бяха опънати до краен предел и и ...
1.3K 6

"Конкурс" - Някъде на изток 🇧🇬

И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...
1.4K 2

Тотошанс в наследство /за конкурса/ 🇧🇬

Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от они ...
1.3K 1 13

Във времето днес /за конкурса/ 🇧🇬

Свободата на Дон Кихот отдавна не беше на върха на копието. Нямаше такова оръжие, а и той не беше вече рицар. Просто времената се промениха и всичко се превърна в една отживелица. Дулсинея пък стана независима – сама бранеше и достойнството си, и живота си от вятърни мелници и вятърничави истории. В ...
1.4K 10

Има надежда! /за конкурса/ 🇧🇬

Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...
2.3K 12

Наказано добро /за конкурса/ 🇧🇬

Какво беше това чудо, каква беше тая орисия, какво беше това, с което Всевишният им отвръщаше, Райна не можеше да си обясни. Умът ù не го побираше. Цял живот с брат си Дельо на мравките път правеха, отеснелите си дрехи раздаваха на хората, на просяците последните си стотинки в ръцете слагаха, бащини ...
1.3K 15

Дупката /не е за конкурса, но си е капан/ 🇧🇬

Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но т ...
1.3K 10

Смешни капанчета /извън конкурса/ 🇧🇬

На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме ...
1.1K 6

Крадецът /за конкурса/ 🇧🇬

Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...
1.7K 11

Греховна любов /не е за конкурса/ 🇧🇬

Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфнали ...
1.2K 8

Плагиат ли? 🇧🇬

Викам аз на един, че е плагиат, а той ми се хили насреща, сякаш му беля яйце:
- К,во, маце?... Сбъркала си адреса!
Недоумявам каква котка съм, но най-любезно го питам що преписва чужди творби, а господинът важно, важно засуква мустак, поглажда брада и се репчи, като настъпан петел:
- Туй, все съм си ...
1.5K 7

С вярност до гроб 🇧🇬

Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствен ...
1.2K 9

Шок /за конкурса/ 🇧🇬

Така ме цепеше главата, та две не виждах. Снощи се напихме яко с едни приятели и как съм се прибрал вкъщи, не помня. Губеха ми се моменти, дори часове. Спях ли, сънувах ли и това не знаех, но телефонът звънеше, та се късаше. Метнах възглавницата върху пияната си тиква, но той дрънчеше в ушите ми, та ...
1.5K 12

Сила за живот 🇧🇬

Стоеше все още изправен, нищо че беше отпаднал и духом, и тялом. Никой не му даваше толкова години. Все още му се живееше. Искаше да бъде полезен, необходим и се чудеше защо го бяха отписали и се съмняваха в него. Не му даваха дори капка вода. Беше принуден да пие от дъжда, който в това горещо време ...
1.1K 5

Дървото /не е за конкурса/ 🇧🇬

Вас лъжа, мене истина, но в двора на старата пететажна кооперация се извисява едно огромно дърво, което всички наричаха..., ама да не бързам. Аз го посадих още когато беше малка, дребна фиданка с три листенца и оставих съседското момче да го пази, да не би козичката им да дойде от село и да му види ...
1.2K 10

Трактат за лъжата /за конкурса/ 🇧🇬

Хлъц! Цък! И май язък!... Закъснях ли или подраних? Ей, на – слънцето се скри, а аз… Чак сега разбрах, че имало конкурс за лъжата. И как да я обяснявам тая пущина - опашата ли е, с крака ли или да е с уста? Вярно, че трябва да е на една ръка, ама кой ти е виждал истинските ù части - физическите, де? ...
1.3K 12

Непознат в квартала 🇧🇬

Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...
1K 8

Обидата 🇧🇬

Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм о ...
1.3K 15

Тотално съблазнена 🇧🇬

Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си ...
1.3K 12

Въже с примка 🇧🇬

Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...
1.3K 8

Ех, че работа! 🇧🇬

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...
1.2K 11

Ама, че съм тъпа, руса кучка! 🇧🇬

Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...
1.7K 9

Огнена помощ /за конкурса/ 🇧🇬

От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...
2.1K 20

Някъде в жегата, преди мача 🇧🇬

Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...
1.2K 8

Между рая и ада 🇧🇬

Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...
1.3K 8

Първа среща с братовчедите 🇧🇬

Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...
1.3K 7

Любимката на шефа 🇧🇬

Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...
1.4K 14

Нов матрак 🇧🇬

В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професор ...
1.3K 1 14

Мацка, та дрънка! 🇧🇬

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...
2.3K 1 14

Там, в бабината къща /за конкурса/ 🇧🇬

Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...
2.2K 2 14