Ако имах девет сърца, щях да те обичам с всяко едно от тях. Щеше да си запълнил всичките им дупки, причинени от хората, в които се влюбваха в миналото. Щеше да си залепил всяко парченце, разпиляно от вятъра.
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. И деветте бих ги заменила за твоя живот. И деветте бих продала за твоето щастие. И с всеки атом от тях бих се борила за усмивката ти. И с всяка молекула от тях бих тичала, за да върна блясъка в очите ти.
Ако имах девет сърца, щях да премина всяка пречка с един скок, всяка трудност на един дъх. Щях да мина през ада с усмивка за теб. Ако ги имах, щях да обърна всяка стрелка и да я закотвя в минутите, в които си до мен. Щях да стопя всеки сантиметър разстояние, което ни дели един от друг.
Ако имах девет сърца... но аз имам едно!
Едно, което те обича за девет. Едно, което е живо за девет. Едно, което го е грижа за теб, интересува се от теб и търси теб. Едно сърце, което лепиш, което си запълнил до горе. Едно сърце, което има силата да се бори за девет и волята да живее за мига, в който усмивката ти ще е нещото, което ще вижда всеки ден. Едно сърце, което се страхува да те изгуби, но не се страхува от трудностите. Имам едно сърце, което те обича за девет. Твое е!