Посвещава се на Стойчо Станев (Ranrozar)
Да си призная честно, винаги съм харесвал творчеството на нашия колега по перо и музикален творец - Стойчо (Ranrozar). Един истински мъдрец и много силен поет, Стойчо буквално може да провокира птицата на вдъхновението да кацне на твоето рамо. Понякога обменяме с него мисли в Чата. Те също ме подтикват към размисъл и са начален тласък за неочаквано прозрение. Съвсем наскоро той сподели с мен убеждението си, че животните трябва да имат душа. Тази тема винаги ме е вълнувала. Защото е прието да се мисли, че само хората имат душа. Да не забравяме, че в средните векове са оспорвали даже, че жените имат душа. Ала на някакъв църковен събор, не помня вече точно кой, този въпрос е бил подложен на гласуване. Последното е завършило с позитивен за жените резултат, но това гласуване на светите отци е било много драматично и е минало на косъм. След него жените са придобили вече съвсем официално статут на имащи души. Да се върнем, обаче, пак на темата за евентуалното наличие на душа у животните. Общоприето е мнението, че малките деца са невинни ангелчета, които впоследствие обществото чрез неправилно възпитание може да опорочи и да спомогне понякога дяволското да заеме силни позиции в тях. Аз категорично се разграничавам от това мнение. Разграничавам се, защото с очите си съм виждал съвсем мънички деца с очите на Сатана, които убиват без жал, дори с възторжен садизъм, насекоми, късайки крилете им с наслада, ослепяват малки котенца и демонстрират ярко, че гена на злото е доминантен в тях. И тук веднага възниква въпросът - каква душа имат тези деца? Моят отговор гласи - Сатанинска! Ще кажете - как така? Нима душата не е проявление на божественото в нас? За някои представители на вида хомо сапиенс душата наистина е олтар на божествената същност, но за други - повтарям - почти от ембрионална възраст, тя е обител на Сатаната. Ако допуснем непредубедено, че животните имат души, то техните души в най-ранна възраст са напълно лишени от Сатанинско присъствие.
Най-точният изразител на душата - нейният прозорец към Земния свят, са очите. Очите са особен синтез между дух и материя. А невинното им изражение (ако такова е налице) е най-прякото доказателство за присъствието на душа осветена от Светия Дух. Обратно - тъмното и лукаво око, а също окото гледащо с неистова злоба, е прякото доказателство, че вече сме обсебени от Сатана (нерядко дори по рождение). Да си спомним за окото на агнето или на невинната сърничка. У тях Сатанинското никога не присъства. Тези очи са нагледно емпирично доказателство, че агнето и сърната са носители на душа, далеч по-съвършена от човешката. Подобна невинност съм съзирал и в очите на малките котенца. Тя е още по-поразителна, защото котките са по принцип хищници.
Преди около две години бях силно сломен от конкретни житейски обстоятелства. В един миг останах насаме с любимата си котка. От очите ми се отрониха сълзи. Милото животно долови колко силна мъка изпитвам в момента. Вдигна очи към мен и внезапно ме погледна с поглед, който никога няма да забравя. Поглед толкова изразителен, че никое човешко същество не ме е гледало по подобен начин. След това котето се приближи към мен и ме близна по носа. Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че буквално онемях от изненада. Сякаш лъч от светлина и спокойствие достигна до мен от мрачната бездна, за да ме утеши. Изпитах истинско умиротворение. Оттогава обожавам тази котка. Разказаният случай стана повод да напиша за нея стихотворението си "Емпатия":
https://otkrovenia.com/bg/stihove/empatiya-8
ЕМПАТИЯ
Погали ме с очите си големи,
когато бях отчаяносамотен
и с Божието име заредени
трептяха устните честотно.
А беше тъжна - свита на кълбо.
Сълзата от окото те опари.
Невинноспящо кротко същество
все още не сънувало кошмари.
Но после се събуди и съзря
безкрайната ми мъка многомерна.
Докосна се до бузата ми - спря
на косъм от лицето. Ефимерно.
И се размърка, за да ме спасиш
от болката във моя свят химерен.
Погалих те - мой котешки фетиш,
Емпатия, попила безнадеждното!
© Младен Мисана All rights reserved.