Имението на чичо Филип беше прекрасно. Сгушено между два планински хълма с красива гледка откъдето да погледнеш. Всички в околността уважаваха и обичаха чичо Филип. Той беше необикновен - с добро сърце и чиста душа...постигнал, бе всичко, което има, до този момент единствено с много труд и упоритост. 

Навремето, когато, самия, той дошъл за първи път в имението бил още младо момче с разбито сърце. Родителите на момичето, в което бил влюбен, не позволили на дъщеря си да бъде с него защото бил беден и си не можел да и осигури охолен живот. Младия (тогава ) Филип, се заклел, че един ден ще постигне много в този живот и всички ще го уважават. Не можело да остане повече в градчето, защото там всичко му напомняло за НЕЯ.....събрал си нещата в една мешка, сбогувал се с приятелите си и брат си и тръгнал да следва мечтите си - макар, той самия да не знаел какво го очаква, вътрешно усещал, че е на правилния път. И така не след дълго се озовал пред имение като от приказките ( огромни порти, зелени поля с тичащи коне на воля и голяма къща). Стария собственик, бързо го наел на работа. С времето спечелил доверието му и станал дясната му ръка...оженил се за дъщеря му и поел семейния бизнес с коне. Въпреки това, Филип никога не си позволил да се главозамая от властта и успеха ...напротив! - работил на равно с работниците и превърнал имението в едно от най - успешните в региона. Жената, за която се оженил била отдадена на него и семейството им. Родила му дъщеря - която нарекли Магдалена. Филип бил щастлив със семейството си - не се оплаквал от сегашния си живот.

И ето го сега ....след толкова години - вече вдовец, успешен и уважаван бизнесмен, с голяма дъщеря, която скоро ще се омъжи в имението...кой да предложи.... сякаш вчера беше дете и я носеше на конче - усмихна се чичо Филип, който седеше сам с мислите си в огромния му кабинет. Магдалена връхлетя във кабинета, както обикновено и прекъсна мислите на баща си, за да му съобщи, че най - добрата и приятелка, Мира и главна шаферка, вече е на път.

. Беше много развълнувана от всичко покрай сватбата и най - вече от факта, че успя да накара Мира да дойде 2 седмици преди сватбата и да остане в имението. Познавайки Мира, това си беше голям успех, тъй като тя изобщо не обичаше извън градския начин на живот.Но Магдалена знаеше как да я "изнуди" ( както беше казала Мира ) , за да я докара на това прекрасно място и за щастие плана подейства. Пък, кой знае може наистина да се влюби в природата и имението.

Мира беше млада, амбициозна и самостоятелна жена. Обичаше големия град и работата си. Беше завършила право и си извоюва място в известна адвокатска кантора. Мъжете в живота и бяха "пълна трагедия" , както обичаше да казва Магдалена - беше права. Рано или късно "господин съвършен" се превръщаше в поредния тъпак. В крайна сметка Мира реши да се концентрира върху работата, близките и приятелите си и да остави любовта на заден план. Беше щастлива от този избор.

Един ден, докато Мира беше в кантората и се обади Магдалена и и сервира новината, че трябва да отиде 2 седмици преди сватбата и  в имението на чичо Филип.
 "ооо, каква досада...2 седмици в тъпото имение!" - помисли си тя. Естествено обичаше чичо Филип и Магдалена, но да прекара 2 седмици на място извън цивилизацията - това не беше нейното. За нейно съжаление и радост на Магдалена, Мира се предаде пред всички аргументи и както винаги Магдалена надделя. Успя да сложи делата в ред, взе си  отпуска и ето я сега....в колата си с Лейла (спящ  мързелив мопс) до нея, пътува към имението... "дано поне има обхват..." - измрънка тя.

 стр.2) 

- Ето ме...на твое разположение съм следващите 2 седмици, както пожела - завъртя се на пръсти Мира - но не прекалявай с желанията? - пошегува се тя
Магдалена се затича към приятелката си и я прегърна : 
- добре дошла в "Рая" на Земята - каза тя и още преди Мира да изохка от досада ( както обикновено) , Магдалена добави благодаря ти че си тук. 
Мира се настани в стаята си... трябваше да си признае, че гледката към планината и езерото беше страхотна. Взе в себе си Лейла и продължи да гледа пред прозореца. 
На вечеря се видя с чичо Филип - разговорите с него винаги и действаха зареждащо (виждаха се всеки път когато чичо Филип идваше в града и отсядаше в апартамента на Магдалена) отдавна не се беше чувствала толкова спокойна, а беше  в имението едва от няколко часа....по време на вечерята , Мира разбра, че и Станислав ( племенника на чичо Филип) щял да идва по рано заедно с децата на сестра си....ооо, Боже, как го мразеше този тип! - видя го когато годеника на Магдалена и предложи брак и изобщо не го хареса - беше надут, заядлив и явно си мислеше, че света се върти около него. Но Магдалена го обожаваше, както и той нея... имаха много силна връзка и Мира беше наясно с този факт, именно това я спираше да го "свали" на Земята..... желание не и липсваше... След това и се наложи 3 - 4 пъти да го изтърпи по купони, но сега ситуацията беше различна.... щеше да живее под един покрив с досадния Станислав - прекрасно! В името на щастието на Магдалена, Мира, би направила всичко - дори да изкара 2 седмици в имението с надутия и братовчед..."няма да ми е лесно ..." изохка Мира и се върна към разговорите на масата.
Събуди се от шум и гласове.... погледна часовника си и видя, че е адски рано... измъкна се от леглото и отиде да види какво става. Вървеше по коридора на къщата , още сънена ( сутрин беше почти неадекватна) и установи, че шумът идва от кухнята... продължи да върви, но изведнъж се спъна в някакво плюшено мече и се стовари върху Станислав.... беше загубил равновесие, докато се опитва да я хване... измърмори едно "мамка му" и се изправи с такава скорост и лекота, че фитнес треньор и би се гордял с нея. Станислав от своя страна не беше чак толкова пъргав.
- какво правиш тук? Знаеш ли колко е часът? - каза тя, опитвайки се да не го убие 
- ъъъ....да...5 : 00 ч сутринта е и на някой му се допи топло мляко - каза той с усмивка и показа 4 годишната Никол, която се забавляваше много от ситуацията
Мира погледна и видя русото момиченце седнало на плота.Обичаше адски много децата на Биляна ( братовчедката на Магдалена) , често си играеше с тях. Наведе се, взе плюшената Мечка 
- здравей, принцесо, твоя Мечо ме спъна - детето се разсмя 
Докато Станислав стопли млякото Никол  вече беше заспало в скута на Мира.
- да я взема ли? - пита я той 
- ще я събудиш.... аз ще я взема при мен - взе детето и тръгна по коридора, като внимаваше да не я събуди.
Зад нея Станислав се  усмихна и каза : 
- да не се спънеш, ей! 
Мира се обърна,  изгледа го с онзи нейн адвокатски  поглед способен да смрази всеки, промърмори :  "тъпак" и влезе в стаята с детето на ръце.
Станислав остана загледан в нищото...Боже, тая жена го побъркваше откакто я познава. Носеше му се слава на Плейбой и знаеше как да разбира жените - с Мира, обаче така и не се разбра.  Още когато Магдалена му спомена, че иска Мира да отиде по рано в имението, той реши да вземе децата на сестра си и да отиде при чичо Филип..... Трябваше да спечели тази жена имаше нещо,  което го влече към нея... Братовчедка му го предупреди да не "дърпа Дявола за опашката" ( както беше казала), тъй като според Магдалена, Мира не го харесва особено..."ее, всичко се променя - имаме 2 седмици" - помисли си той и отиде да си легне.
Дните минаваха неусетно.... Магдалена и Мира  тичаха из къщата с точни и ясни указания. Детски смях огласяше цялото имение. Организираха си пикници, ходеха да яздят, нощем палеха огън...Чичо Филип беше много щастлив, от факта, че имението отново, бе пълно с живот.... много се забавляваше и от караниците на племенника му и приятелката на дъщеря му. Тези двамата бяха добра комбинация.... но още не го знаят... чичо Филип беше проницателен човек - виждаше в душите на хората, четеше ги като книга. И от няколко дни прочете в очите на племенника си, че е влюбен в Мира.
Извика Магдалена и и сподели наблюденията си. Въпреки, че обичаше братовчед си, Магдалена, знаеше, че той си пада по всяка жена, която види....и не искаше приятелката и да падне в този капан. За щастие, Мира не харесваше особено Станислав....и когато баща и и каза за съмненията си, Магдалена каза :  

- просто го понася заради мен, татко няма шанс да са заедно"

но баща и я убеди, да дадат шанс на любовта и така - баща и дъщеря се обзаложиха, че до сватбата на Магдалена, Станислав и Мира ще станат двойка.

Съдбата си знае работата....

Беше един слънчев ден, Станислав се беше излегнал на хамака в градината заедно с Лейла ( за разлика от стопанката и, Лейла го обожаваше) и наблюдаваше как , Мира и племенниците му се забавляват в огромната градина на чичо Филип. Децата бягаха, а тя се опитваше да ги хване....стовари се на тревата уж уморена, а те смеейки се скочиха върху нея и започнаха да се борят. Колкото повече наблюдаваше Мира, толкова повече започваше да се влюбва в нея.... трябваше някак да се сближи с нея и да и покаже , че всъщност не е задникът , за когото го мисли...

как по дяволите стигна до тук! Живееше си спокойно...имаше всяка жена, която пожелае, но изведнъж, докато наблюдаваше тази гледка, осъзна, че не иска повече да е "вечния Плейбой" и искаше точно тази жена - Мира. Също така беше абсолютно наясно, че няма да му е лесно с нея, обаче пък трябваше да опита. Все пак чичо Филип постоянно казва, че това имение , е имение на мечтите...

 " Свършено е с мен..." - измрънка, той и погали Лейла.

Покрай подготовката за сватбата и всички прищевки на булката, Мира започваше да свиква с имението и

 природата... бързо влезе в ритъма на извънградския начин на живот, наложи и се да се раздели с обувките си на "Армани", след като при разходка цопна в една локва... беше бясна тогава, а онзи ....даже не можеше да го определи с една дума - само я гледаше и се смееше....Боже, как я дразнеше този Станислав! Но защо толкова я дразни? - Както и да е - сега единствената, която беше важна е Магдалена.... цялото внимание на Мира беше концентрирано върху подготовката за сватбата и децата на Биляна...тези, сладури бяха прекрасни и тя обожаваше времето, прекарано с тях ( за разлика от вуйчо им), с който така и не успя да се разбере. 

Магдалена събра Станислав и Мира за да им съобщи новината, че двамата с трябва да отидат огледат да огледат мястото за сватбените снимки, докъдето се стига само с АТВ..( още един ужас за Мира) , тя мразеше адреналина и приятелката и отлично знаеше този факт.... именно за това я прати заедно със Станислав ( луд фен на АТВ Тата). Мира се опита да се измъкне, но всичките и аргументи бяха отхвърлени и реши, че не е добра идея да спориш с бъдеща булка.... изправи се и каза : 

- някой ден ще ти го върна ! - и излезе

Магдалена от своя страна се засмя обърна се към , братовчед си, който веднага се беше съгласил с идеята и каза усмивка : 

- цялата е твоя 

Опа май братовчедка му го беше хванала... засмя се намигна и и тъкмо щеше да и отговори чу Мира да се привиква : 

- хайде, нямаме цял ден...

Завъртя се и бързо излезе при нея

Магдалена остана сама в стаята и сега вече беше сигурна че братовчед и обича най добрата и приятелка.... беше го виждала с много жени но този път беше различно... " еее, успех братовчеде" каза тя на глас и се върна към списъка с гостите на сватбата докато чакаше годеника си да се прибере от града.

Междувременно в другия край на имението Станислав вече се беше качил на мотора и чакаше Мира да се намрънка. Тя беше изправена пред 2 ужаса , а именно - не стига че ще се качи на това чудо ама за капак трябва да прегръща Станислав...Той я издърпа ръката с такава лекота че чак тя се учуди ( не знаеше че е толкова силен), накара я да го хване през кръста

- за да не те изгубя по пътя - пошегува се той и сякаш прочел мислите и добави - добре де, дръж се здраво!

Запали АТВ то и отпрашиха към водопада....Мира изпищя нещо което той така и не чу.... нямаше време сега за заведенията и... искаше да се отдаде изцяло на адреналина....прекара я през всяка дупка всеки храст и какво ли още не - бяха целите в кал.... Станислав спря АТВ то пред водопада.... Мира беше запленена от тази красива гледка...извади фотоапарата и започна да щрака снимки за да ги покаже на Магдалена...

Станислав я наблюдаваше с интерес и сякаш прочел мислите и каза :

- заслужава си калта а?

Мира изведнъж загуби желание да се заяжда усмихна се и каза :

- да

Прекараха си чудесно... сякаш се запознават сега.... разговаряха за първи път без да се скарат.... шегуваха се смееха се...и двамата се преоткриха един друг.

Дойде време да се прибират и Станислав я подкани : 

- ее, госпожице, главна шаферка, качвай се на АТВ то - подаде и ръка 

Мира се нацупи, подаде му ръка с досада и каза : 

- защо все на мен...? 

Станислав се засмя и подкара мотора, но този път се постара да внимава повече откъде минава , за да не я плаши.

Пристигнаха в имението, точно когато всички бяха в градината. Годеника на Магдалена беше пристигнал и си играеше с децата, а чичо Филип и дъщеря му ги наблюдаваха. Когато забелязаха, че Станислав и Мира идват, децата хукнаха към тях с писъци от радост. Станислав спря АТВ то , помогна на Мира да слезе. Децата се хвърлиха в прегръдките им. Станислав, едва запази равновесие, пое Никол, докато Мира прегръщаше малкия Боби. Тази гледка нямаше как да убегне на чичо Филип, усмихна се и каза на дъщеря си : 

- това тук ( показа ги) е добър знак 

- за цял ден заедно, не са се избили взаимно - изглежда всичко е наред - отвърна Магдалена

Двамата се засмяха....

Този ден сякаш преобърна отношенията между Мира и Станислав.... разбираха се все по добре и ставаха все по близки...

стр.3)

Оставаха 2 дни до сватбата и Мира и Магдалена хвърчаха из къщата като две пчелички (чичо Филип така ги нарече). Част от гостите, пристигнаха в имението, сред, които и Камен (приятел на годеника и бивш на. Мира). След раздялата си Камен и Мира останаха в добри отношения.... Станислав си спомняше смътно историята, тъй като тогава не се интересуваше особено от живота на Мира. "Да бях се интересувал повече..." - помисли си той, докато седеше в ъгъла на стаята и наблюдаваше с досада, как Камен и Мира си говорят и определено на нея не и беше скучно.... Погледна часовника си и установи, че е прекалено рано и няма шанс да се измъкне от тук...последва едно "мамка му". Към него се приближи чичо Филип, нещо му говореше, но Станислав сега не можеше да слуша..ума му беше другаде... гледаше как Камен получава внимание, което даже не е успял да задържи за себе си...ооо за Бога, та той я зарязал защо сега е толкова мила с него!? Истината беше, че Станислав за първи път през живота си изревнува Мира - това дъното! Станислав беше влюбен и връщане назад нямаше....в главата му се въртяха мисъл след мисъл... чичо Филип продължаваше да говори...НЕ! Имаше нужда от въздух и то спешно..извини се на чичо Филип и по най-бързия начин излезе навън, за да се съвземе. Видя, да седи на една пейка , бъдещия младоженец... нямаше никакви сили :

- току що изревнувах Мира от бившия и а дори не мога да и обясня защо...- каза той на един дъх и се стовари на пейката

Младоженеца от своя страна се засмя и каза : 

- всички знаем какво изпитваш, не мислиш ли че е време и тя да научи ? 

- знаеш ли...факта, че се жениш за братовчедка ми не ми пречи да те мразя - каза той и двамата се засмяха. 

Когато се прибра в стаята си, Станислав, вече беше решен да разкрие чувствата си и знаеше точно кога и как... утре ще е хубав ден... завъртя се и заспа.

И ето, че вече беше време за сватба.... всичко беше като от приказките.... градината в балони, над олтара имаше красива арка с цветя ( избрани от Мира). Общо взето почти цялата украсата беше дело на Мира и Станислав....

Станислав седеше в стаята си доволен - цветята, халките, малките шафери - всичко беше наред. Погледна часовника си - беше рано за сватбата... усмихна се... " А сега изненадата" - помисли си той и излезе от стаята.

Магдалена връхлетя в стаята на Мира : 

- ставай,. спяща красавице, точно днес няма да спиш....- каза тя, докато дърпаше завесите

Мира се стресна, от цялата тая олелия, погледна телефона си изохка :

- рано е за сватбата.. погрижихме се за всичко, остави ме да спя.... - придърпа завивката заедно с Лейла върху нея ( кучето даже не мръдна) 

Магдалена знаеше че когато приятелката и спи е абсолютно неадекватна - трябваше да я събуди и и тръпна такъв монолог от типа : " осъзнах че днес ще напусна бащиния си дом" , че Мира нямаше избор и се събуди... след като се увери, че Мира наистина е будна, Магдалена каза : 

- облечи се имаме работа... 

Преди Мира да пита каквото и да е било, приятелката и се врътна и излезе от стаята. Мира се облече и излезе навън, огледа се никъде не видя Магдалена...."Прекрасно! Връхлетя в стаята и я накара да се облече сега пък никаква я няма...!Май сватбите побъркват булките" - помисли си Мира.

Чу се шум на АТВ, обърна се и видя Станислав.

- бас държа, че не чакаш мен, но се налага да ме придружиш - усмихна се той и и подаде ръка да се качи.

Мира нямаше сили да разпитва пък и още и се спеше за това се усмихна, пое му ръката и се качи до него.

- ооо, прекрасно! Любимото ми АТВ! - измърмори тя 

Станислав се усмихна... харесваше му нейното цупене..подкара мотора към тяхното място - водопада.

Истината беше, че всичко това го планира снощи преди да заспи....отиде в стаята на Магдалена и я помоли за помощ... Тя от своя страна го изслуша с голям интерес и каза засмяно :

- ще ти помогна, при условие, че се върнете за сватбата ми! 

Станислав засия : 

- та ние сме кум и главна шаферка, закъде без нас?! - обещавам!

И двамата си стиснаха ръцете.

Станислав спря АТВ вето на познатото място, Мира се огледа ( обожаваше това място), за тези 2 седмици много се промени - заобича имението, научи се да язди, обикна природата иии откри че от известно време е влюбена в Станислав...не знаеше нито как, нито кога стана - единственото, което знаеше е че го обича.... Боже, как стигна до тук...та тя не го понасяше....и за капак е братовчед на най - добрата и приятелка....за щастие добре прикри тези чувства към него, дори Магдалена не разбра..."това нямаше значение" - прогони мислите си, обърна се и го видя точно зад нея, осветен от изгрева..."колко е хубав... защо чак сега видях прекрасните му очи?!" - мислите и пак се върната и за да се стегне, каза нетърпеливо :

- е, защо ме доведе тук? 

Станислав се приближи до нея и каза хладнокръвно :

- тук аз те преоткрих...тук те погледнах с други очи...тук разбрах, че не си такава досадна кучка ( засмяха се)....това място се превърна в нашето.....

Докато слушаше изповедта на Станислав, Мира изведнъж осъзна какво точно и казва....това, което той казва всъщност е това, което тя мисли и чувства от известно време или по точно откакто е в имението на чичо Филип....."мамка му... беше го виждала само по романтичните комедии, които Магдалена я караше да гледат".... кръвта и пулсираше.... въпроси и отговори се блъскаха в главата и.... Докато в един момент не чу Станислав да казва " обичам те" 

Прогони всички мисли, усмихна се и каза в нейн стил : 

- май не си чак такъв задник...току що каза, това, което и аз рано или късно щях да ти кажа

 ( замълча) 

- и те обичам 

Станислав изкрещя от вълнение, взе я на ръце и я целуна.... след това останаха сгушено да гледат изгрева....и двамата бяха щастливи тук и сега ...но беше време за сватба.....

Качиха се на АТВ то и потеглиха към имението...

 Когато казаха, че са заедно никой не се изненада, тъй като ги мислеха за прекрасна двойка....

Чичо Филип наблюдаваше от любимия си кабинет как всички се забавляват на сватбата в градината му.... беше спокоен и щастлив....това имение носеше любовта и спокойствието.... спомни си как преди години дойде тук разбит, но постепенно намери сили и сбъдна мечтата си....дъщеря му днес се омъжи тук... сега и племенника му намери щастието си тук в същото имение....

Стареца въздъхна и каза на глас 

- Това е имението на мечтите, скъпа Лейла - винаги спящата 

Лейла издаде някакъв звук... чичо Филип я погали и се засмя.