Преподобният Франк Стив Амстил, пастор на една от многобройните разклонения на съвременните евангелски организации, получи просветление. Сънува пари, много банкноти шумоляха примамливо, танцувайки из въздуха, трупаха се на купчинки, трябваше само да бъдат взети. Още и още, прибрани, организирани в пачки, предадени за съхранение...
Кризата на възрастта, отегчителното съществуване, седмичните проповеди, неделното училище, имаше чувството, че животът се изплъзва като повяти песъчинки и многобройните недостигнати, но пъстро рекламирани материални придобивки все още е зовът. Присъствието на женските партита, благотворителните прояви и скучните сбирки, повехналите домакини, съпрузите им вечно бизнес заети. Това не бе съществуване, което искаше.
Някогашнаа отдаденост на идеята, пътуванията, мисионерството постепенно с времето избледняха, искрата гаснеше бавно...
Дългогодишната работа, собствена област, до известна степен твоя общност, катедрата за проповед. Да, достижения, но вече бледи и еже ...