ИНТЕРВЮ

         Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха.  Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - като Хляб, Мама, Понякога, Може Би и Не Питай – си мълчаха скрити в ъгъла. Изведнъж, отнякъде долетя нещо страховито и викна: - Пресконференция!!!         Приличаше на тежката преса, в един завод с тежък въздух.

- Интервю-ю-ю… - се провикваше до него и смешноватото денди, което посочи нещо неопределено…

        - Това е Разпит - просъска един полицай или милиционер, все едно, но          пазител на реда и любител на силабическото стихосложение. По закон има право и на реда и на стихосложението.

          - Познаваш ли Живота? - строго попита следователят и остави някаква           миризлива следа, но без посока - Аз съм близнакът на Живота - промърмори скромният младеж, който приличаше на таралеж, с прякор Ежедневието. А някаква си баба, с дълъг нос и ръждясала коса за косене, се промъкваше и хихикаше - Смъртта, какво ще кажеш за смъртта???

- Аз имах само някакъв си грип… а тя… Смъртта – Ти си нахалница!!! Подлярка… - Аз съм спасение… - протегна  костеливата си ръка и се появи  тунел, със странна, неонова светлина накрая.

         - При мен, без тези номера!!! - викнах аз - През тунел, все един  и същи,      отиват и се връщат от онези светове,  вече кои ли не.

- Боже, направи за всеки по един самостоятелен тунел, с индивидуална характеристика  и с различни светлини , като имаш предвид политическата принадлежност. За тези, с лошия навик да си сменят принадлежността, накъсай парцали  от дъгата и ги налепи на изхода към Оня свят, за да ти излезе по-евтино.  

- Боже, Господи (не става въпрос за Божко от махалата), не искам да ми се          разсърдиш, че преди седмица те понижих във водопроводчик и те молех да           спреш горещата вода в банята, защото аз в уплахата съм въртяла крана в           обратна посока. А преди няколко дни те вкарах в ролята на електротехник.         Но никога не съм те превръщала в сводник, както често правят. Искат да им           оправяш любовните и креватни истории, а още по-често те третират като           ония от черното ТОТО. Все те молят за печалби. Ето, още преди да се извиня, онези, нахалните пак зажужаха... Няма спасение от тях...

Читателят  се сопна – Та аз, още колко други думи мога да прибавя!!!

          - Разбира се, Читателю, ние всички, цял живот, правим само това… добавяме към  недовършеното от другите и ако в суматохата вмъкнем нещо свое, че и да се запомни... дано  доживеем…Сега пък, идва онази грациозната. Тя е тайнствена и с маска  лицето. Върви между Живота и Смъртта…

- Познах те, но защо не остаряваш – попитах я…

Отвърна ми:

-  Нали съм Любовта...

- Достатъчно - провикна се някакво си разноцветно, въртеливо същество.             Бях без коментар за него. Не намерих необходимата дума...

- Аз съм Критикът… представи се той.

- А, ти ли си, Тарикат такъв…

- Като изрекох Тарикат, изпод кревата се показа оня, вечно нелегален, остарял    Гаврош, притичал пак от някоя си барикада…

- Скрий се !!! Не се залъгвай!!! Наново ще те опандизят - изкрещях и едната стена се превърна в решетка като тези, които си правят на балконите.          

- Стига, стига… - крещеше въртоглавият многоцветко.

-  Закривам тази преса…казах това и погледнах към тавана. Там видях едно съвсем малко облаче… останало от моето детство…Мечтата ми, Мечтата ми – развиках се аз и му замахах с вече остаряващите си ръце. Но облачето се промъкна през ключалката и излетя навън. Както винаги,  погнах облачето. То беше една моя Мечта.

- Какъв е смисълът? Смисълът ме интересува – гневеше се Критикът.

- Ти, драги, влез в тунела и там накрая, малко преди Рая, като ти светнат,               ще разбереш и смисъла.

                            Дойде моят любим палячо поклони се и каза:

                                                         - КРАЙ!!!

                                        КОМЕДИЯТА СВЪРШИ!!!

.

                                                                    Wali (Виолета Томова)

-