Ще познаят ли някога мир и любов децата Авраамови?
Този следобед беше различен. Небето беше чисто, а въздухът ухаеше на промяна. От юг дори беше пристигнал мекият бриз на Червено море. Сякаш набързо се беше отбил при кремавите пясъци, колкото да поздрави множеството и пак да слезе по своите работи надолу към Дахлак. Щом пуснаха балоните във въздуха, бризът ги пое и разпиля над Арава. Всички долу гледаха летежа на балоните. Те бяха светлосини и бели; също бяха червени, черни и зелени. Такива бяха цветовете на двете помиряващи се страни. На запад малки пухени облачета пълзяха ниско над Синайските планини. Чудесен беше денят. И обещаваше нови чудесни дни, дни на благодат и на мир.
Всичко беше готово за речта. Миротворецът щеше да я произнесе от подиума, стъпил на яркия карминов килим. Пред него беше хилядната аудитория, зад него седяха официалните лица. Миротворецът, остарял и слабеещ вече, нагласи очилата си. Той започна да чете от листа бавно, но изразително:
- Ваше величество крал Хюсе ...