Ирис за Агафия
В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, за да се яви сам пред владетеля. Пък и съдбата не му отредила син, а девет румени, тъмнооки дъщери.
Завайкал се сиромахът, ревнал, приискало му се болест да тръшне децата му, та да не ги храни, щом мъжка отмяна не могат да са му.
Плачът му чула Агафия, най-малката. Решила да отмени болния си баща и вместо него да отиде на война. Скроила си мъжки дрехи, с нож срязала плитките си. Запасала в пояса си стария бащин пищов и се явила пред царя, заедно с другите момчета, стража да става. Ден и нощ се менели, а Агафия наравно с другарите си пазела съня на царя и царицата от тъмни сили.
Царицата засънувала чуден сън: Девойка, тъничка като млада ябълчица, стои пред вратата, с меч в ръка и допълзят ли змийчета, тя ги посича.
На сутринта царицата казала на мъжа си, че има момиче сред стражите им. Обещали си да я намерят, да я позлатят за храбростта. Царят намислил да прати стражарите си в царската съкровищница. Всеки от тях трябвало да си избере предмет, който смятал, че заплаща труда му.
- Ако има момиче сред стражата, първо към огледалото със седефената дръжка ще посегне. - казал уверено царят на царицата.
Всеки стражар избрал шепа жълтици, скъпоценен камък, накит, а Агафия дори не забелязала огледалото. Харесала си простичка дървена свирка. Засвирила и успяла да заблуди царя.
Преди рождения си ден царицата засънувала същия сън и рекла:
- Царю, момиче ни пази...
Този път царят събрал стражарите и им казал:
- Помогнете на прислугата да събере падналите ябълки в градината. Ябълкова торта да направят за рождения ден на царицата. Дребничките ябълки хапнете вие. От бегониите, ирисите, розите, лалета, нарцисите, откъснете най-хубавите цветове, царските цветари да окичат масата за празника. Поувехналите цветя занесете на любимите си, на майките си, на сестрите си.
Царят зашушнал на жена си, че ако има момиче сред стражите, ще се полакоми за повече ябълки и цветя.
Стражарите се заловили за работа, с препълнени пазви от дребни ябълки, късали огромни букети от поувехнали ириси за майките си. Агафия откъснала само една ябълка за себе си. Измъкнала ножа от пазвата си и разрязала плода на четири. Подала по едно парче на четирима нейни другари, чичовите ù синове, които били нисички и болнави, и не стигали хубавите ябълки. От цветята, на яката си закачила само един виолетов ирис и пак заблудила царя.
Царицата нямала мира. Помолила мъжа си да прати войската и стражарите на баня, да са чисти за празничната вечеря.
- Хитра си, царице, ако има момиче сред стражарите, от голотата си ще се засрами и пред момчетата няма да застане.
Царят изпратил всички на баня, като им казал, че царицата ги кани чисти на тържеството.
Агафия влязла в банята заедно с чичовите си синове. Пред царя те нямало да продумат тайната ù.
И този път опитала да измами царя, но един от теляците в банята уж на шега се провикнал:
- В банята има момиче и баща му умира от тежка болест.
Сърцето на Агафия не издържало на вестта. Явила пред царя със сведена глава и признала тайната си. С молещи очи поискала да отиде при болния си баща.
Царят ù простил за измамата, като ù дал шепа жълтици за храбростта. А баща ù и осемте ù сестри излезли от кунята усмихнати, за да запалят за здравето на царицата по една свещичка на огромната ябълкова торта.
Общото веселие и пламъчетата на свещите прогонили тъмните сили и змийчетата, които девойката посичала нощно време.
© Петя Стефанова All rights reserved.
