azura_luna (Петя Стефанова)
154 7196
Nov 12, 2009, 11:28 PM

Ирис за Агафия 

  Prose » Stories for kids
1508 0 56
5 мин reading

В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.

Всяка година царят събирал всички  годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и  на беден селянин да даде дан за царството.  Пари нямал, за да  откупи ред, а и болен бил, за да се яви сам пред владетеля. Пък и съдбата  не му  отредила син, а девет румени, тъмнооки дъщери.

Завайкал се сиромахът, ревнал,  приискало му се болест да тръшне  децата му, та да не ги храни, щом мъжка отмяна не могат да са му.

Плачът му чула Агафия, най-малката. Решила да отмени болния си баща  и вместо него  да отиде на война. Скроила си мъжки дрехи, с нож срязала плитките си. Запасала в пояса си стария бащин  пищов и  се явила пред царя, заедно с другите момчета, стража да става. Ден и нощ се менели, а  Агафия наравно с  другарите си пазела съня на царя и царицата от тъмни сили.

Царицата засънувала чуден сън: Девойка, тъничка като  млада ябълчица, стои пред вратата, с меч в ръка и  допълзят  ли змийчета,  тя ги посича.

На сутринта царицата казала на мъжа си, че  има момиче сред стражите им. Обещали си да я намерят, да я позлатят за храбростта. Царят намислил  да прати стражарите си в  царската съкровищница. Всеки от тях  трябвало да си избере предмет,  който смятал, че заплаща труда му.

    - Ако има момиче сред стражата, първо към  огледалото със седефената дръжка ще посегне. - казал  уверено царят на царицата.

Всеки стражар избрал  шепа жълтици, скъпоценен камък, накит, а Агафия дори не забелязала огледалото. Харесала  си простичка дървена свирка. Засвирила  и успяла да заблуди царя.

Преди рождения си ден царицата засънувала същия сън и рекла:

   - Царю, момиче ни пази...

Този път царят събрал стражарите  и им казал:

   - Помогнете на прислугата да събере падналите ябълки в градината. Ябълкова торта да направят за  рождения ден  на царицата. Дребничките ябълки  хапнете  вие. От  бегониите, ирисите, розите, лалета, нарцисите, откъснете най-хубавите цветове,  царските цветари да  окичат масата за празника. Поувехналите цветя занесете на  любимите си, на майките си, на сестрите си.

Царят зашушнал на жена си, че  ако има момиче сред стражите, ще  се полакоми за повече ябълки  и цветя.

Стражарите се заловили за работа, с препълнени пазви от дребни ябълки, късали огромни букети  от поувехнали ириси за майките си. Агафия  откъснала само една ябълка за себе си. Измъкнала ножа от пазвата си и разрязала плода на четири. Подала по едно парче на четирима нейни другари, чичовите ù синове, които били нисички и болнави, и не стигали хубавите ябълки. От цветята, на яката си  закачила само  един виолетов ирис и пак  заблудила царя.

Царицата нямала  мира. Помолила мъжа си да прати войската и стражарите на баня, да са чисти за празничната вечеря.

   - Хитра си, царице,  ако има момиче  сред стражарите,  от голотата си ще се засрами и пред момчетата няма да застане.

Царят изпратил всички на баня, като им казал, че царицата ги кани  чисти на тържеството.

Агафия влязла в банята заедно с чичовите си синове. Пред царя те  нямало да продумат тайната ù.

И този път опитала да измами царя, но един от теляците в банята уж на шега се провикнал:

    - В банята има момиче и баща му умира от тежка болест.

Сърцето на Агафия не издържало на вестта. Явила пред царя със сведена глава и  признала тайната си. С молещи очи поискала да отиде при болния си баща.

Царят ù простил за измамата, като ù дал шепа жълтици за храбростта.  А баща ù и  осемте ù сестри   излезли от кунята усмихнати, за да запалят  за здравето на царицата по  една свещичка  на огромната ябълкова торта.

Общото веселие и пламъчетата на свещите прогонили  тъмните сили и змийчетата, които девойката посичала нощно време.

 

© Петя Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любе,прегръщам те! Малко снежец и от мен <a href="http://smiles.33b.mobi/smile.58858.html" target="_blank"><img src="http://s4.rimg.info/9c9d1f2aa08d48ae4fd2a6e048e49e0e.gif" border="0" /></a>
  • Чак не намирам думи, за да ти обясня за колко уникално намирам това, което правиш. Прекрасни разкази.
  • <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-361584231.html"><img src="http://s3.rimg.info/35fcb354542d483503129e61854503bf.gif" ></a>
  • Ив, може би съм я вдигнала високо само за героите си,но не и за себе си...
  • "Нося го може би само привидно, в разказите си се стремя към доброто, защото в живота за близките ми не съм толкова добра...Жалко е,че не мога да ги зарадвам"...

    Честит празник на студентите, Пети! И не е вярно, че не можеш да зарадваш близките си. Благородният човек винаги вдига висока летва в отношенията с околните и обикновено изисква повече от себе си...Висок е моралният ти кодекс, затова и терзанията ти нямат край...Радвам се, че те познавам, дотолкова, доколкото ми позволяваш...Ваше Благородие
  • Благодаря, че си тук, Илияна!
  • Това наистина си заслужава мисленето след четенето. Поздравления!
  • Радвам се и аз, че имам подкрепата ви, правите малкото човече ,което съм, по-вярващо...
  • Браво, Петя!Радвам се, че имам отново възможност да се докосна до твоето прекрасно творчество! Поздрави!
  • Веселка, ще пиша може би докато преодолея себе си! <a href="http://smiles.33b.ru/smile.137612.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/d6b57bc33622e1ed685267db6f38938e.gif" border="0" /></a>
  • Не спирай да пишеш,защото пишеш много силно и прекрасно!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • ivanleko91,всяко време е хубаво, стига да знаем как да превръщаме новородените човекоядци в човеци...
  • Продължавай да ни разказваш прекрасни приказки, Петя!
    Дано се поучим и поне малко да се опитаме да се променим...към по-добро!
    Благодаря ти, че ме пренесе в едно друго време!
    Сърдечен привет и от мен!
  • Образите,познати ни от устното творчество, пречупвам през себе си...
  • Петя, откакто те чета съм се замислил, че и в съня си продължаваш да виждаш образи, които се раждат на поле, озарено от божиите повели - благост, милосърдие, справедливост, смелост. Така се получават истински и съпреживени разказите и приказките, които ни подаряваш. Там винаги е и твоята същност, озарена от покоряваща духовност.
  • И на мен ми става светличко от присъствието ви!
  • светло и красиво ми е в твоя приказен свят, мила Петя...
    с поетична душа и талантливо перо влизаш в душата на читателя...
    радавам ти се от сърце...с обич.
  • Юли, благодаря!
    <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-865171623.html"><img src="http://s14.rimg.info/ed729c7c90548323caecb1b09f8ca33d.gif" ></a>
  • Приказно пишеш, Петя! Много мъдрост ни даряваш с творбите си. Благодаря ти! Много!
  • Дано не го изгубим, с течение на времето, защото пораствайки ставаме зли и апатични един към друг...
  • Всички обичат приказките,защото в дъното на душата им е останало нещо от детството!Благодаря за хубавата приказка!
  • agapeiya_polis,Габи, мойте приказки не са съвсем за деца, може би ,с по чисти детските си души, някои от героите имат за цел да покажат на възрастните как да живеят...
  • Отдавна не бях чела приказки...Тази е приютила в себе си много важни мотиви...децата обичат да подражават на смелите и чистите по сърце! Поздрав!
  • Пишеш много увлекателно!
    Съжалявам, че не съм прочела до сега тази интересна приказка!
  • Златко,радвам се,когато след мое произведение остава нещо в съзнанието на читателя!
    Благодаря за думите!
  • Внасяш нови идеи и свежест в този традиционен български литературен жанр- нещо, от което наистина има нижда. Колко е красиво, че приказките все още са живи!
  • Лачезар, харесва ми това сравнение...
  • Здравей "речно" момиче.
    Харесах го и аз(произведението) няма как
  • Нося го може би само привидно, в разказите си се стремя към доброто, защото в живота за близките ми не съм толкова добра...Жалко е,че не мога да ги зарадвам...
  • Не се е споминал българският род и неговите добродетели, благодарение на такива като теб, които устояват на съблазните на всяко дяволско време, за да засеят себе си (като непомръкваш кристал) в темелите на народната мъдрост...Благодаря ти и за това, че носиш Чистия дух, Агафия (Петя)!
  • Христина, благодаря!
  • Обичам приказки... Пишеш много увлекателно! Ще прочета и други твои творби!
  • Благодаря, Борко!
    Бих се радвала и някое дете да прочете моята приказка,въпреки че не съм адаптирала шрифта за възрастта му! Все по-малко четящи деца и подрастващи има, а това е жалко...
  • Хубава приказка си сътворила, сладкодумнице. И краят е хубав, като за приказка. /според мен размерът на буквите трябва да е по-голям, като за деца/
  • Karaman, Неделина благодаря!
  • Скромността краси човека ! Но някои твърдят,че не е добродетел...
    Поздравявам те отново
  • Чудесна приказка!
    Поздрав!
  • Благодаря ви,приятели!
    Антонио,преди известно време ме упрекнаха, че щом съм жена,трябва да стоя в позицията на жена герой, но мен можеш да намериш във всеки един образ-мъжки и женски,без доза феминизъм дори...Възобновявам старите светове, това,което дедите ни са оставили...Там търся загубилят се човек...Може и утопично да изглежда, но някъде по пътя към напредъка, той се е обезличил.Пътят го е оставил обезследен морално...
  • Чудесна приказка !Поздравявам те , Петя!
  • Роберт, от народната памет черпя, за да напиша разказ...
  • Уби ме с тази приказка!!!
    Как я измисли?!!!
    Браво!!!
  • Когато бях дете,което още не можеше да чете и пише, мама всяка вечер ми разказваше или четеше приказка. Чудех се как знае какво пише в книжките и точно къде да прочете...После, когато сама се потопих в чудноватия им свят,забравях всичко и както казва Благолажът от "Косачи": чудноватото ми се стори истина ...или поне начин да избягаш за малко от грубостта, от еснафщината,от дребнавите препирни...
  • Петя и Нели, голяма част от приказките са създадени първо за възрастни и след това адаптирани за деца!
  • Върна ме в съкровищницата на приказките!
    Благодаря, миличка!
  • Хубава приказкаДецата харесват смелите като Агафия !
  • Според изследвания приказките ни внушават определени нагласи, които остават непосредствено в подсъзнанието ни.Те са средство за лекуване на душата.
  • Отнесох се. Все едно, че никога не съм чела приказки...Грабна ме и ме завлядя силата на посланието ти и красотата на словото ти!Благодаря за удоволствието!
  • <a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-1033006983.html"><img src="http://s17.rimg.info/1b48b073f0154356ac92e34e49ade693.gif" ></a>
  • Любовта единственото нещо, което те кара да продилжиш балгодаря ти че си до мен и здраво се държиш за мен.
  • Светле, благодаря и аз за чудния ти подарък! Ще създавам малки светове, с опит да съхраня устойчивото,което е крепило дедите ни!

    Пиленце,познаваш ме! Знаеш,че не съм толкова силна! Усещането,че си до мен ме прави такава!Колко падах, сам знаеш... А не се ли умори да си ми опора, да си до неразбрал себе си и света човек!
  • Поднасям ти пълна кошница с цветя, жълтици, скъпоценни камъни и дъхави ябълки, за това че ме пренасяш в светове, които не трябва да забравяме, защото носят мъдростта, изпитана през вековете!!! Петя, чета те на един дъх!!!
  • аз вярвам че смелостта и борбеността се крие вътре в човвека и знам, че ти си една от тия. които са готови да се борят видях го в продилцение на 11 месаца. ти наистина си силна тази героиня показва. че носи нещо в теб а именно скритата борбеност поздрравления!
  • Все още се стремя да намеря човека в звяра, все още ми са мили позабравените ценности ,запомнени от народната памет!
  • Поетична и мъдра проза, Петя! Поздравче!
  • Благодаря за думите , Веси!
  • Децата винаги симпатизират на смелостта и със сигурност ще обикнат Агафия. Хареса ми това, че ти не позволи идеята за измамата да остане на заден план, но никой дори и за секунда не би нарекал героинята ти "лъжкиня". Напомняш важни ценности - преданост към родителите, преданост към родината, отдаденост и съпричастност към бедните и слабите... Достатъчни, за да прогонят тъмните сили и змийчетата. Радвам се, че прочетох, Петя.
Random works
: ??:??