Здравей, приятелю - приветствия!

       На мен ми допада времето, макар да знам, че не би ти харесало, а и хората също. Имали изкривен хумор? Климатът е умерен, даже малко по-студен, въпреки горещите морски масиви, а щастливите жители на Орес Мор с готовност обличат ризи с широки ръкави и си нахлузват къси гащи. Остави това, ами всеки кара колело...

       Дори сега гледам си през прозореца - навън се изхвърля приятна лятно-есенна буря. По небето облаците стелят своите масиви, а напечените грижливо асфалтирани пътища биват обливани с галони вода. Небето бива разцепено мълниеносно и ето - поразено е едно дърво насред широкото поле. Зелената трева се къпе във вана от неплодородна кал, изворчето наблизо е в стихията си. Из гробовното мълчание се е възцарил монотонен ръмеж, успокояващ и пълноценен. Наблюдавам през прозореца една здрава бъчва за малцово уиски, поставена пред вратата от Уолтър, която сега се пълни с чиста дъждовна вода.

       Потапям перодръжката в мастилницата и бързам да изпиша последните редове от тази хартия, преди да се е появило слънцето. Усещам как пространството зад близкия сенчест рът вече е озарено от блясъка на небесната синева. Околността е ясна...

       И ето - един човек с преустроено колело минава по хлъзгавия път пред имението. Усмихнат ми маха... Махвам и аз! След това отминава, небързащ за никъде! С покупки в коша върви към дома си. Тук е тихо и дружелюбно!

                          Обсипи с поздрави всички във Финландия и им предай по малко от настроението тук. До г-н Морсер, твой верен приятел:

                                                                                           Виконт Дьо Кръст