Исках да бъда писател, това е.

А сега стоя пред белия лист, триейки всичко, което напиша.

Ден без муза ще кажеш ти; но аз съм алергична към тях.

Исках да съм способна да покажа всичко.

Исках да опиша красотата, отвътре и отвън, такава, каквато я виждам през цветната си призма.

Искам да намеря думи за миризмата ти, след като излезеш от банята.

Исках да ти покажа начина, по който слънцето протягаше пръсти през един сив облак, как променяше цвета на листата по дърветата, как стигаше и до теб и караше зениците ти да станат като топлийки и ти заприличваше още повече на котка.

Да опиша как почти можех да видя начина, по който любовта ми стига до теб и те стопля, сякаш е светлина или течност, нещо приятно, което да те спаси от ежедневието. Как пропълзява през тревата или се изпарява от кожата ми и ти я вдишваш, усмихвайки се.

Исках да разбереш как виждам трептенето на музиката, цветните нюанси на гласовете, среброто, което пръстите оставят по кожата ми след допир.

Как нервното потропване с нокти се превръща в цяла симфония в главата ми, как пукането на балончета от дъвка ме кара да се чувствам като на бойно поле, как чаткането по клавиатурата ме кара да си те преставя като английски благородник пред пишеща машина.

Исках да се видиш през моите очи; начина, по който излизат искрички от ушите ти, когато си ми ядосан, и тайния ми вътрешен смях, когато си такъв.

Исках да ти покажа всичко.

Исках да бъда писател.