Обичам те,обичам те толкова много,че дори аз самата не мога да осъзная колко
е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и
неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не
ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от болка си
изгарял,всеки ден си търпял толкова мъчения. Едва ли мога да си представя какво
си изживял.И разбирам,разбирам,че си се научил да бъдеш силен,но защо толкова
силен, че чак студен?Зная..не можеш да си добър с всички,но не можеш ли да си
добър поне с мен?Не можеш ли всеки ден да ми даряваш поне мъничко
любов,капчицата любов,от която се нуждая.Вместо с думите всеки ден да ме раняваш
като с нож.Ти..ти за мен си всичко.Искам с теб завинаги да остана.Но кажи ми
как?Трудно ми,понякога мисля,че няма да се справя.Обичам те, обичам те до
болка.Зная,че сме различни,но и толкова еднакви.Зная колко си добър,виждам в ...