Искам да ти кажа, че...
Искам да ти призная нещо... Нещо, което не съм ти казвала от много време и вече месеци наред премълчавам, само защото не искам да се чувстваш длъжен. Искам да ти кажа, че...
Ти си моята захар в кафето и правиш сутрините ми сладки с любящия си глас или дори само със спомена за него. Ти си цигареният дим, който ме обгръща и ме кара да се чувствам спокойна. Ти си глътката свеж въздух на фона на всички отрови, които ме заобикалят. Ти си дъгата във времето на дъждове и порои. Ти си сутрешната капка роса, която се оглежда в слънцето и прави всичко по-чисто. Ти си този, който ме кара да се усмихвам само при спомена за него. Ти си мъжът с опияняващите очи, в които потъвам до безсъзнание. Ти си този, който ми подаде ръка, когато всички се отрекоха от мен. Ти си онзи незабравим миг, който хората си спомнят в последните си минути. Ти си мечтата, която малцина достигат. Ти си всички неизказани думи и непроляти сълзи! Ти си причината да бие сърцето ми и да пазя надеждата си. Ти си моят оптимизъм, който ревниво пазя. Ти си песента, която си пея по цял ден. Tи си пулсът на сърцето ми и кръвта във вените ми. Ти си!
Искам ти кажа само... Благодаря ти! Обичам те!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
