Apr 14, 2009, 10:53 AM

Искам... Не искам...

  Prose
1.3K 0 3
1 min reading


Не искам скъп подарък, защото имам рожден ден.
Искам роза, защото е петък.
Не искам романтика, защото сме заедно от 6 месеца.
Искам сантименталност, защото ме обича.
Не искам усмивки, за да не ме тревожи.
Искам сълзи, защото ми вярва.
Не искам среща днес, защото така съм решила.
Искам среща след седмица, защото има нужда от мен.
Не искам да ме обича, защото съм „дала повод”.
Искам да е влюбен, защото съм различна.
Не искам целувки, защото сме свикнали.
Искам прегръдки, за да сме близо.
Не искам да съм с него, защото е мил.
Имам нужда от него, защото ме допълва.
Не искам да виждам през неговите очи.
Искам той да вижда вместо мен.
Не искам да сме заедно по навик.
Искам да сме едно цяло, защото сме всичко.
Не искам да сме насаме, защото така трябва.
Искам да сме усамотени сред хората.
Не искам да ми повтаря „Обичам те”.
Искам да го каже веднъж, но да го усетя!
Не искам да ме пита „Как си”.
Искам да чете по погледа ми.
Не искам да ме ревнува, защото има други около мен.
Искам да ми вярва, за да му докажа, че другите не съществуват!
Не искам да ми пише цели романи.
Искам среднощно събуждане, макар и с 1 дума.
Не искам да имам нищо друго, защото това ми стига.
Искам времето да спре и да сме само двамата.
Не искам да разтуптява сърцето ми.
Искам да спира дъха ми.
Не искам да е като другите, защото така е редно.
Искам да прави всичко по свой начин, за да разкрие чара си.
Не искам да е любов, защото така се казва.
Искам да няма дума толкова силна за чувството!
Не искам да умираме един за друг.
Искам да живеем, за да бъдем заедно!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...