May 9, 2012, 4:30 PM

Искам отново да повярвам

  Prose » Others
1.1K 0 0
1 min reading

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес

Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, знаят колко трудно се преодолява и всеки път, когато попаднат в подобна ситуация, преживяват всичко това отново... с пълна сила. Поради това те се ограждат със стена от неуязвимост, затварят се в собствения си свят, като предпочитат да държат под контрол обстоятелствата в живота си. Радват се, когато получават обич от другите, всъщност вътрешно очакват и изискват това, въпреки че самите те не показват лесно привързаността си. Тези хора могат да обичат много силно, да развият силна емоционална привързаност, но много често не успяват да покажат чувствата си. Въпросът за емоционалната болка придобива първостепенна важност за тях - те са напълно неспособни съзнателно да причинят болка на друг човек. И ако случайно го сторят, те се разяждат от чувство за вина. Тяхното мото в живота става: “ДА НЕ НАРАНЯВАМ И ДА НЕ БЪДА НАРАНЯВАН”. Често тези хора изглеждат студени и прекалено сериозни, но всъщност са емоционално чувствителни и раними. Правят впечатление на силни хора, вътрешно обаче поглъщат цялата болка, разочарование и обида. И ако познавате такъв човек, не го игнорирайте, а се опитайте да му помогнете като направите всичко възможно да възвърнете вярата му в хората, да разрушите оковите, в които той сам се е оковал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...