Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така в унес, обгърнат от магията на истинската любов... Мислиш, че това е завинаги...
Всеки ден усещаш онова пърхане на пеперуди в стомаха си и се усмихваш на късмета си... Късмета да срещнеш точно този човек... точно сега...
И един ден, когато вече вярваш, че всичко е ясно и нищо не може да помрачи щастието ти, това се случва...Чуваш няколко думи, които те събарят...
В началото не искаш да ги приемеш... после ги приемаш и се питаш “защо?” – милиони пъти си задаваш този въпрос – “защо, по дяволите, трябваше да го знам”... Отговор, разбира се, няма...
Осъзнаваш, че, всъщност, тези думи не са толкова страшни, не ти отнемат любовта, не променят почти нищо... но почти!
Твоето ранимо същество никога ...